— Защо е пристигнал? Защо именно сега, когато всичко вървеше тъй добре? Дали наистина имат кораби в Тихия океан? Възможно ли е да са изпратили флотилия срещу испанска Манила? Не че давам пукната пара за този чумав град или за коя да е друга испанска колония на Филипините, но все пак — вражеска флотилия в Тихия океан… Това ще повлече ужасни последствия за нас тук, в Азия. А ако успее да накара Торанага или Ишидо или кой да е от по-влиятелните даймио да го слуша, това ще ни направи живота безкрайно труден, най-меко казано.
— Блакторн е вече факт. За щастие ние сме в състояние да се справим с него.
— Бог ми е свидетел, че ако не бях сигурен в противното, бих допуснал, че испанците и по-точно — техните заблудени слуги, францисканците и бенедиктинците, са го пратили нарочно — да ни разгневят и навредят.
— А може и така да е, ваше високопреосвещенство.
Монасите няма да се спрат пред нищо, за да ни погубят, И то от чиста завист, защото жънем успехи там, където те се провалят. Но бог положително ще им покаже колко са погрешни методите им. Надявам се, че англичанинът сам ще се „погуби“, преди да успее да ни нанесе някаква вреда. Дневниците му доказват какво представлява — пират и предводител на пирати!
— Прочети ги на Торанага, Мартин. Онези части, където описва грабежа на беззащитни селища от Африка до Чили, и списъците на ограбеното и убитите.
— Може би е по-добре да изчакаме, ваше високопреосвещенство. Винаги можем да му ги покажем. Да се надяваме, че той сам ще се компрометира и без тях.
Отец Алвито отново избърса дланите си. Усещаше погледа на Блакторн. Дано господ се смили над теб, помисли си той. Животът ти не струва и пукната пара след всичко, което наговори днес на Торанага. Нещо повече — и душата ти вече не може да се спаси. Ти си обречен, дори и без да представяме доказателствата от дневниците ти. Дали да не ги изпратим на отец Себастио да ги върне на Мура? Какво ли би направил. Торанага, ако документите изобщо не се намерят? Не, прекалено е опасно за Мура.
Крайната врата трепна и се отвори.
— Ишидо-сама желае да ви види, господарю — обяви Нага. — Той… той е тук в коридора и желае да ви види. Веднага.
— Върнете се всички по местата си — нареди Торанага на хората си. Подчиниха му се незабавно, начело с Хиромацу. Мечовете се прибраха в ножниците. — Нага-сан, кажи на Ишидо-сама, че винаги е добре дошъл. Помоли го да заповяда.
Високият мъж влезе в стаята. Десет от самураите му в сиви униформи го последваха, но останаха до вратата и по даден от него знак седнаха на пода с кръстосани крака.
Торанага се поклони с точно премерена официалност и на поклона му бе отговорено със същата прецизност.
Отец Алвито благодари на бога, че присъствуваше на тази среща. Предстоящият сблъсък между двамата съперници можеше да промени коренно съдбата на империята и бъдещето на католическата църква в Япония, така че всякаква следа или информация, която би помогнала на езуитите да вземат решение в коя посока да насочат влиянието си, би била от огромно значение. Ишидо беше дзен-будист и фанатичен противник на християните, докато Торанага, макар и също дзен-будист, открито им симпатизираше. Ала повечето даймио християни бяха на страната на Ишидо и се бояха — основателно според отец Алвито — от възкачването на Торанага. Покръстените даймио бяха убедени, че ако Торанага ликвидира влиянието на Ишидо в Съвета на регентите, той няма да се поколебае да узурпира цялата власт. А станеше ли това, те бяха сигурни, че той веднага ще приложи указите за изгнание, издадени от тайко, и ще изкорени Правата вяра. Ако обаче Торанага бъде премахнат, приемствеността, колкото и да беше слаба, щеше да се запази и католическата църква щеше да процъфти.
Тъй като покръстените даймио постоянно преминаваха от единия към другия, останалите даймио в страната правеха същото и съотношението на силите между двамата водачи непрекъснато се менеше, така че никой не знаеше със сигурност коя от двете страни беше всъщност по-силната. Дори той, отец Алвито, най-осведоменият европеец в империята, не можеше да твърди с положителност кого в крайна сметка ще поддържат покръстените даймио, ако сблъсъкът стане открит, или коя фракция ще надделее.
Той наблюдаваше Торанага, който слезе от подиума и премина през плътно заобикалящата го охрана.
— Добре дошли, Ишидо-сама. Моля ви да седнете тук — посочи той единствената възглавничка на подиума. — Настоявам да се чувствувате удобно.