Торанага избягна клопката.
— Повтарям — Очиба-сама не е заложница и следователно аз не мога да й давам нареждания.
— Нека тогава се изразя по друг начин: Съветът изисква нейното незабавно присъствие в Осака.
— Кой го изисква…
— Аз. И Сугияма-сама. И Оноши-сама, и Кияма-сама. Освен това всички решихме единодушно да я чакаме тук, докато се върне в Осака. Ето подписите им.
Торанага позеленя. До този момент се бе справял с членовете на Съвета по такъв начин, че гласовете винаги бяха разделени три на два. Никога досега не бе успял да спечели срещу Ишидо с четири на един глас, но същото се отнасяше и за неговия враг. Четири на един означаваше изолация и провал. Защо Оноши се бе прехвърлил във вражеския лагер? Ами Кияма? Двамата бяха непримирими врагове още преди да се прехвърлят към чуждата религия. С какво ги бе спечелил Ишидо?
Ишидо съзнаваше, че врагът му е сразен. Но за да бъде победата пълна, трябваше да направи още един ход. Така че той пусна в действие плана, който бяха скроили двамата с Оноши.
— Ние, регентите, решихме, че е крайно време да се разправим с онези, които възнамеряват да узурпират властта на нашия господар и да погубят наследника. Предателите ще бъдат съдени. Ще ги показваме из улиците като най-обикновени престъпници, заедно с целия им род, и ще ги екзекутираме като прости бандити — заедно с целия им род. Фуджимото, Такашима, благороден произход, долен произход — без значение. Дори и Миновара!
Яростна вълна премина през самураите на Торанага, защото подобно светотатство срещу полуцарствените родове бе немислимо. Миг след тези думи младият Усаги, внукът на Хиромацу, скочи на крака, пламнал от гняв, измъкна с рязко движение дългия си меч и се хвърли към Ишидо, хванал го с две ръце за дръжката, готов да удари.
Ишидо бе подготвен за смъртоносния удар и не направи никакъв жест да се защити. Замисълът му се състоеше именно в това, на това бе разчитал и хората му бяха предупредени да не се намесват, докато не го убият. Ако той, Ишидо, паднеше тук, сега, от ръката на самурай на Торанага, тогава целият гарнизон на Осака можеше законно да се нахвърли върху Торанага и да го унищожи, без да се съобразява със заложницата. За възмездие Очиба-сама щеше да бъде убита от синовете на Торанага и останалите регенти щяха да бъдат принудени да тръгнат срещу рода Йоши, който — вече изолиран — щеше да бъде изличен от лицето на земята. Само по този начин наследникът можеше да заеме поста си със сигурност и той, Ишидо, би изпълнил дълга си към тайко.
Ала ударът не последва. В последния момент Усаги дойде на себе си и с треперещи ръце прибра меча в ножницата си.
— Моля за прошка, господарю — коленичи той и склони глава. — Не можах да понеса срама, че трябва да слушате такива оскърбления. Моля за извинение, аз се извинявам и искам да ми позволите незабавно да извърша сепуку, тъй като не мога да живея с този позор.
Макар Торанага да не бе помръднал, той бе готов да предотврати удара и знаеше, че Хиромацу и останалите също бяха нащрек, и Ишидо по всяка вероятност щеше да бъде най-много ранен. Разбираше също така защо Ишидо бе тъй предизвикателен. Ще ти платя със страшно висока лихва, Ишидо — закани му се той наум. После прехвърли вниманието си върху коленичилия младеж.
— Как си посмял да допуснеш, че нещо, казано от Ишидо-сама, може да е било умишлено оскърбление към мен? Той никога не би проявил такава неучтивост. Как смееш да слушаш разговори, които не са предназначени за твоите уши? Не, не ти разрешавам да си направиш сепуку. Това е чест. А ти нямаш нито доблест, нито самодисциплина. Още днес ще бъдеш разпънат на кръст като най-обикновен престъпник. Мечовете ти ще бъдат строшени и заровени в селището на ета. И синът ти ще бъде погребан в селището на ета. Главата ти ще бъде набита на кол, за да могат всички да и се надсмиват, а до нея ще има поставен надпис: „Този човек е бил роден самурай по грешка. Името му вече не съществува!“
С върховно усилие Усаги се опитваше да контролира дишането си, но потта му се стичаше от него и срамът го изтерзаваше. Той се поклони на Торанага и прие участта си с външно спокойствие.
Хиромацу излезе напред и смъкна и двата меча от пояса на внука си.
— Торанага-сама — тежко произнесе той. — Позволете ми аз лично да се погрижа заповедите ви да бъдат изпълнени.
Торанага кимна.
Младежът се поклони отново и понечи да стане, но Хиромацу го блъсна отново на пода.