— Ами ако не послушам съвета ви? Ако обработя членовете на Съвета на регентите, дори Ишидо, и издигна на власт Яемон?
— Каквото и да направите, все ще е мъдро. Но всички регенти биха предпочели да ви видят мъртъв. Това е самата истина. Съветвам ви незабавно да започнете война. Незабавно. Преди да успеят да ви изолират. Или по-вероятно — да ви убият.
Торанага се замисли за враговете си. Бяха силни и многобройни.
Ще му трябват не по-малко от три седмици, за да се завърне в Йедо по токайдския път — главната артерия, която минаваше по крайбрежието между Йедо и Осака. Да тръгне с кораб, беше по-опасно и вероятно би отнело и повече време, освен ако не използува галера, която да плава срещу вятъра и течението.
Мислите на Торанага се прехвърлиха отново върху плана, който бе измислил. Не виждаше никакъв недостатък в него.
— Вчера узнах под секрет, че майката на Ишидо ще отиде на гости на внука си в Нагоя — каза той и Хиромацу моментално наостри уши. Нагоя беше огромен град-държава, който все още не се бе обвързал с нито една от страните. — Тя трябва да бъде „поканена“ от абата да посети храма „Джоджи“, да се порадва на цъфналите вишни.
— Ще уредя това незабавно — откликна Хиромацу. — С пощенски гълъб. — Храмът „Джоджи“ беше прочут с три неща: алеята на вишневите дървета, войнствените си монаси дзен-будисти и откритата си непреклонна вярност към Торанага, който преди години бе дал пари за построяването му и оттогава непрекъснато го издържаше. — Дърветата ще са прецъфтели вече, но ще се погрижим утре да бъде там. Не се съмнявам, че достопочтената дама ще пожелае да остане няколко дни — мястото е тъй приятно. Внукът й също трябва да отиде, нали?
— Не, само тя. Поканата на абата ще стане иначе прекалено очевидна. Второ: изпратете тайно зашифровано послание на сина ми Судара: „Напускам Осака веднага щом свърши настоящото заседание на Съвета — след четири дни.“ Изпратете го по бързоходец и утре повторете текста по пощенски гълъб.
Хиромацу не скри неодобрението си.
— Тогава да наредя ли веднага да пристигнат десет хиляди души?
— Не. Наличните хора са достатъчни. Благодаря ви, стари приятелю. Сега ще се опитам да поспя.
Хиромацу стана и разкърши рамене. После, вече при вратата, попита:
— Разрешавате ли на внучката ми Фуджико да се самоубие?
— Не.
— Но Фуджико е самурай, господарю, а вие знаете какво са синовете за майките. Това й беше първо дете.
— Ще роди още много деца. На колко е години? Осемнадесет? Ще й намеря друг съпруг.
Хиромацу поклати глава.
— Няма да приеме друг. Много добре я познавам. Най-съкровеното и желание е да сложи край на живота си. Моля ви.
— Предайте на внучката си, че не одобрявам безсмислената загуба на човешки живот. Отказвам да дам разрешение.
Хиромацу най-сетне се поклони и се приготви да излезе.
— Колко време ще издържи варваринът в затвора? — попита Торанага.
Хиромацу отговори, без да се обърне:
— Зависи доколко умее да се бие.
— Благодаря ви. Лека нощ, Хиромацу. — Когато се убеди, че е останал съвсем сам, той тихичко се обади: — Кири-сан?
Вътрешната врата веднага се отвори. Тя влезе и коленичи.
— Изпрати на Судара спешно послание: „Всичко е наред.“ Изпрати го по бързи гълъби. С три гълъба едновременно, още щом зазори. По пладне направи същото.
— Да, господарю.