В средната редица Блакторн забеляза и два трупа — подпухнали, накацани от мухите. Ала немощните, умиращите мъже до тях сякаш не ги забелязваха.
Не можеше да вижда надалече в нажежения мрак. Слънцето вече напичаше дъските. Имаше две кофи за тоалетни нужди, ала вонята беше нетърпима, защото болните бяха омърсили себе си и местата, където лежаха скупчени.
От време на време пазачите отваряха желязната врата и извикваха някакви имена. Повиканите се покланяха на другарите си и излизаха, но скоро докарваха други и местата им се запълваха отново. Всички затворници сякаш се бяха примирили със съдбата си и се опитваха, доколкото това бе възможно, да живеят без особен егоизъм в мир със съседите си.
Някакъв човек до стената започна да повръща. Набързо го избутаха в средната редица и той се строполи на пода, полузадушен под тежестта на множеството крака.
Блакторн затвори очи и се опита да се пребори с ужаса и клаустрофобията. Ах, този мръсник Торанага! Дано един ден имам възможността да те напъхам тук! И тези копелета, пазачите!
Вечерта, като му наредиха да се съблече, той започна да се съпротивлява с ожесточена безнадеждност само защото никога не се предаваше без бой. След което го блъснаха в затворническото помещение.
Имаше четири такива бараки. Бяха построени на края на града, върху утъпкана площадка, оградена е високи каменни стени. Извън стените до реката имаше по-малка площадка от утъпкана пръст, отделена с въжета, върху която се издигаха пет големи кръста. Към тях бяха завързани за китките и глезените голи мъже и жени и докато Блакторн вървеше подир охраняващите го самураи, видя как палачите забиваха дългите си копия в гърдите на жертвите под одобрителните възгласи на тълпата. След това свалиха мъртвите и качиха други пет осъдени, а няколко самураи започнаха да насичат с дългите си мечове труповете на парчета, като през цялото време се заливаха от смях.
Кръвожадни мръсници!
Победеният от Блакторн мъжага бе дошъл на себе си, без някой да го забележи. Лежеше в средната редица със съсирена кръв на едната буза и смазан нос. Внезапно са нахвърли отново върху Блакторн, без да обръща внимание на препречилите пътя му тела.
Блакторн забеляза устремната му атака чак в последния момент, яростно пресрещна удара и го събори на пода. Затворниците, върху които се строполи, започнаха да го ругаят и един от тях, с телосложение на булдог, злобно го фрасна по врата с ръба на дланта си. Чу се сухо изпращяване и главата на мъжа се отпусна безжизнено.
Човекът булдог повдигна обръснатата глава на падналия за проскубаната опашка на върха на темето и я отпусна отново да падне. Погледна към Блакторн и изговори нещо гърлено, усмихна се с беззъбата си уста и сви рамене.
— Благодаря — каза Блакторн, като едва си поемаше дъх, признателен, че нападателят му не владееше умението на Мура да се бие без оръжие. — Мое име Анджин-сан — добави той, като посочи гърдите си. — Ти?
— А, со десу? Анджин-сан. — Булдогът посочи себе си и сръбна почтително въздух. — Миникуи.
— Миникуи-сан?
— Хай! — И изстреля нещо на японски. Блакторн сви уморено рамене.
— Уакаримасен. Не разбирам.
— А со десу. — Булдогът каза нещо на съседите си, после пак сви рамене и двамата с Блакторн вдигнаха мъртвия и го отнесоха при останалите трупове. Когато се върнаха в ъгъла, никой не бе заел местата им.
Повечето от затворниците спяха или се опитваха да заспят. Блакторн се усещаше мръсен, нещастен, на прага на смъртта. Не се безпокой, окуражи се той, до смъртта имаш да извървиш още много път. Но не мога да живея дълго в тази пъклена дупка. Прекалено е претъпкана. О, господи, пусни ме да изляза оттук! Защо подскача стаята нагоре-надолу? Това Родригес ли е? Излиза от дълбините с щипци на рак вместо очи… Не мога да дишам, не мога да дишам! Трябва да се махна оттук, моля ви, не слагайте повече дърва в огъня! Какво правиш тук, Кроок, момчето ми? Мислех, че са те пуснали. Мислех, че си там, в селото, а ти си бил тук… Но аз как попаднах тук? Колко е прохладно и това момиче — много е хубава… но защо я влачат надолу, към брега? Защо се смее Оми, голият самурай? Защо ни карат през пясъка, кървави следи, стари вещици, селяни, деца, казана и ние в него… стига, престанете да слагате дърва в огъня, аз се давя в тази помия… О, господи, господи, умирам! Во имя отца и сина и святаго духа… Това е последното причастие и ти си католик, всички сме католици и ще гориш… ще гориш в огън, огън, огън.