Блакторн се хвърли на земята, за да избегне удара о меча, който неминуемо щеше да го разсече на две, ала самураят не беше изчислил добре замаха си и това го спаси. Главатарят на бандитите се обърна и хукна назад към гората, следван от хората си.
Кафявите и Сивите моментално обградиха Блакторн от двете му страни. Той се изправи на крака. Някои от самураите се втурнаха да преследват бандитите в храсталака, други се затичаха нагоре по пътеката, а останалите се разпръснаха и зорко се заоглеждаха наоколо. Ябу им даде рязка заповед и се върна обратно, като куцаше още по-силно.
— Со десу, Анджин-сан — каза той, задъхан от усилието.
— Со десу, Касиги Ябу-сан — отвърна Блакторн със същата фраза, която не означаваше нищо определено, а в зависимост от случая можеше да изрази „добре“, „така ли?“, „наистина?“. После махна по посока на избягалите бандити и добави: — Домо. — Поклони се учтиво, като равен на равен, и произнесе още една от чудодейните фрази на Фра Доминго: — Гомен насай, нихон го га ханасе масен — много съжалявам, но не говоря японски.
— Хай — отговори впечатленият Ябу и добави нещо, което Блакторн не разбра.
— Цуаки га имасу ка? — попита Блакторн. — Имате ли преводач?
— Ийе, Анджин-сан, гомен насай.
Блакторн въздъхна облекчено. Значи можеше да общува с него направо, без посредник. Речникът му беше крайно беден, но като начало му стигаше.
Ех, защо нямам преводач, ядосваше се Ябу. В името на Буда! Как ми се иска да разбера какво е станало при срещата ти с Торанага, Анджин-сан, какви въпроси ти е задал и какво си му отговорил за селото, оръдията, товара, кораба, галерата и Родригу-сан. Бих искал да разбера какво сте си казали, къде си бил и защо си тук. Тогава щях да знам какво мисли Торанага, какви са му намеренията. Бих могъл да си съставя план за днешната ми среща с него. А сега съм безпомощен. Защо Торанага те прие веднага след пристигането ни, а мен досега не ме е приел? Защо оттогава не съм чул от него нито дума, никаква заповед освен задължителните учтиви поздрави и „надявам се да ви видя в най-скоро време“? Защо именно днес изпрати да ме повикат? Защо на два пъти отлага срещата ни? Дали не е заради нещо, което ти си казал? Или може би Хиромацу? Или е просто обикновено забавяне, породено от другите му неприятности…
Да, Торанага-сама, проблемите ви са почни неразрешими. Влиянието на Ишидо се разпространява като пожар. Дали вече знаете за предателството на Оноши? Известно ли ви е, че Ишидо ми обеща главата на Икава Джикю и провинциите му, ако веднага премина тайно на негова страна?
Защо именно днес решихте да изпратите да ме повикат? Кой добър ками ме прати тук, за да спася живота на Анджин-сан, и то само за да ме раздразни, защото не мога да разговарям с него направо или поне чрез преводач, та да намеря ключа към някои тайни? Защо сте го хвърлили в затвора при осъдените на смърт? Защо Ишидо се е опитал да го измъкне оттам? Защо бандитите искаха да го пленят? За откуп ли? Откуп от кого? И защо Анджин-сан е все още жив? Онзи бандит на бърза ръка можеше да го разсече на две.
Ябу забеляза дълбоките бръчки по лицето на Блакторн, които ги нямаше, когато го видя за пръв път. Има изгладнял вид, каза си той. Също като вълк, но не какъв да е вълк, а водачът на глутницата.
Да, лоцмане, давам хиляда коку за един доверен преводач. Аз ще ти стана господар. Ще ми строиш кораби и ще обучаваш хората ми. Трябва по някакъв начин да замотая Торанага. Но ако не успея, няма значение. За следващия си живот ще съм по-добре подготвен.
— Добро куче си ти — обърна се Ябу към Блакторн и леко му се усмихна. — Трябва ти само здрава ръка, няколко кокала и един — два удара с камшика. Първо ще те заведа при Торанага — след като те изкъпят. Защото смърдиш, лоцмане!