Блакторн не разбра думите, но усети тяхната дружелюбност и видя усмивката на Ябу. И също му се усмихна.
— Уакаримасен — не разбирам.
— Хай, Анджин-сан.
Ябу се обърна по посоката, накъдето избягаха бандитите. Сви ръце на фуния около устата си и извика.
Моментално всички Кафяви дотичаха при него. Главният самурай на Сивите бе застанал насред пътеката и също повика своите. Не бяха хванали нито един бандит.
Водачът на Сивите се приближи до Ябу и двамата започнаха разпалено да спорят, като сочеха ту към града, ту към крепостта — явно мненията им се различаваха коренно.
В последна сметка Ябу победи с ръка на меча си и махна на Блакторн да се качва в носилката.
— Ийе — възрази Сивият.
Двамата започнаха да се приближават войнствено един към друг и самураите им обезпокоено се размърдаха.
— Анджин-сан десу шунджин Торанага-сама… — започна Ябу.
Блакторн схващаше тук-там по някоя дума. „Уата-куши“ значеше „аз“, като се прибавеше едно „хитачи“, ставаше „ние“, а „шунджин“ беше „затворник“. Спомни си какво му бе говорил Родригес за японците и рязко ги прекъсна:
— Шунджин ийе! Уатакуши уа Анджин-сан!
Двамата се опулиха насреща му.
Блакторн наруши настъпилото мълчание и с бедния си речник на малко дете, без да спазва каквито и да било граматични правила, но с надеждата, че ще го разберат, добави:
— Аз приятел. Не затворник. Разбери, моля. Приятел. Много се извинявам, приятел иска баня. — Той посочи към крепостта. — Иди там! Сега, моля. Господар Торанага едно, господар Ишидо две. Иди сега!
И като натърти върху последното „има“, малко тромаво се покатери в носилката и се изтегна върху възглавницата, а краката му щръкнаха навън.
Тогава Ябу се разсмя и всички останали го последваха.
— А со, Анджин-сама — каза той и му се поклони подигравателно.
— Ийе, Ябу-сан. Анджин-сан — поправи го Блакторн с доволен вид. Да, копеле такова. Научил съм вече туй — онуй. А на теб няма да ти се размине. Скоро ще се разходя върху гроба ти.
Глава шестнадесета
— Може би трябваше да се посъветвате първо с мен, Ишидо-сама, преди да освободите моя затворник — каза Торанага.
— Варваринът бе хвърлен в обикновен затвор заедно с най — обикновени престъпници. Естествено бе да предположа, че сте загубили всякакъв интерес към него, иначе никога нямаше да го извадя оттам. Разбира се, и през ум не ми е минавало да се меся в личните ви дела. — Външно Ишидо запазваше спокойствие и почтителност, но отвътре вреше и кипеше. Знаеше, че е хванат натясно — бе нарушил законите на вежливостта. Вярно беше, че редното е първо да помоли Торанага за разрешение. Изискваше го елементарната учтивост. Макар че това също не би имало никакво значение, ако варваринът бе все още в ръцете му, в неговата част от крепостта. Тогава можеше да предаде чужденеца на Торанага когато сметнеше за необходимо, ако и когато Торанага го помолеше. Но щом неговите хора са били спипани натясно и най-позорно избити, а сетне самураите на даймио Ябу и на Торанага случайно са отървали варварина с оръжие в ръка от други, пак негови хора — това коренно променяше картината. Така той губеше престиж, а цялата му стратегия, насочена към погубването на Торанага, бе да постави именно противника си в своето сегашно положение.
Торанага хвърли доволен поглед към Хиромацу — извинението беше сладка музика за ушите му. И двамата много добре знаеха какви вътрешни кръвоизливи струваше то на Ишидо. Намираха се в голямата зала за аудиенции. По предварителна уговорка двамата противници бяха придружени само от по пет души охрана — хора, на които можеха напълно да разчитат. Останалите чакаха навън. Ябу също чакаше отвън. А варварина го бяха изкъпали. Добре, помисли си Торанага, много доволен от себе си. За кратко време прехвърли мислите си върху Ябу и реши въпреки всичко да не го приема и днес, а да продължи да си играе с него като котка с мишка. Затова помоли Хиромацу да го отпрати и отново се обърна към Ишидо:
— Приемам, разбира се, извиненията ви. За щастие нищо лошо не се е случило.
— Значи мога да заведа варварина при наследника — щом го приведат в приличен вид?
— Аз ще го изпратя веднага щом си свърша работата с него.
— Мога ли да попитам кога ще стане това? Наследникът очакваше да го види тази сутрин.