— Благодаря. Господарят пита: имате ли и други деца?
— Имам дъщеря. Роди се малко преди да напусна родната си Англия. Сега е на близо две години.
— Една жена ли имате или няколко?
— Една. Такъв е обичаят ни. Като португалците и испанците. Ние нямаме официални любовници.
— Тя първа жена ли ви е, сеньор?
— Да.
— Извинете, на колко сте години?
— Тридесет и шест.
— Къде точно живеете в Англия?
— В покрайнините на Чатам. Това е малко пристанище, недалеч от Лондон.
— Лондон ли е главният ви град?
— Да.
— Той пита какви езици говорите.
— Английски, португалски, испански, холандски и, разбира се, латински.
— Какъв е този холандски език?
— Говорят го в Европа, в Холандия. Прилича много на германски.
Тя се намръщи.
— Холандският е езически език, нали? Както и германският?
— И двете страни не са католически — внимателно отвърна Блакторн.
— Извинете, това не значи ли, че са езически?
— Не, сеньорита. Християнството е разделено на две определени, силно разграничени течения. Католицизъм и протестантство. Те са две различни версии на християнството. Сектата в Япония е католическа. В момента двете секти са много враждебни една към друга. — Той забеляза учудването й и растящото нетърпение на Торанага от това, че е изключен от разговора. Внимавай, каза си той, тя сигурно е католичка. Бавно се приближавай към същността. И се изразявай просто. — Може би Торанага-сама не желае да обсъждаме религиозни проблеми, сеньорита, тъй като донякъде обсъдихме тази тема предишния път.
— Вие християнин протестант ли сте?
— Да.
— И християните католици са ви врагове?
— Повечето от тях биха ме сметнали за еретик и техен враг.
Тя се поколеба, после се обърна към Торанага и започна да му превежда.
Около градината имаше голям брой охрана, доста надалеч от тях и до един Кафяви. По-късно Блакторн забеляза малка група Сиви, насядали в сянката, напрегнато вперили очи в момчето. Това пък какво значи — запита се той.
Торанага зададе няколко въпроса на Марико и пак се обърна към Блакторн.
— Господарят ми желае да научи нещо за семейството ви, за страната ви, за вашата кралица и предишни владетели, обичаите ви и историята ви. Приликите и разликите между Англия, Португалия и Испания също го интересуват. Както и всичко за вашия свят: кораби, оръжие, храна, търговия. Войните, които водите, как управлявате корабите, как сте докарали кораба си дотук и как е минало пътуването. Иска да знае… защо се смеете?
— Защото, сеньорита, това е всичко, което знам.
— Точно това иска моят господар — да научи всичко, което знаете. Нали „точно“ е правилната дума?
— Да, сеньорита. Мога ли да ви направя комплимент за прекрасния португалски, който говорите?
Ветрилото и трепна.
— Благодаря ви, сеньор. Да, моят господар иска да знае истината за всичко. Както фактите, така и вашето мнение.
— С радост ще му разкажа всичко, каквото знам. Но ще ни е необходимо доста време.
— Моят господар казва, че време има предостатъчно. Блакторн погледна към Торанага.
— Уакаримасу. Разбрах.
— Ще ме извините, сеньор, но моят господар ми нареди да ви кажа, че произношението ви не е съвсем правилно. — Тя му каза как трябва да се произнася думата, той повтори след нея й и благодари. — Аз съм сеньора Марико Бунтаро, не съм сеньорита.
— Да, сеньора. — Блакторн погледна към Торанага. — Откъде желаете да започна?
Тя го попита. През лицето на Торанага пробяга лека усмивка.
— Той казва — от началото.
Блакторн разбра, че това беше още едно изпитание. Откъде да започна, на какво да се спра от всички безкрайни възможности? Към кого да обърна думите си? Към Торанага, момчето или жената? Очевидно, ако присъствуваха само мъже, към Торанага. Но при това положение? Защо са тук жените и момчето? Сигурно има някакво значение.
И той реши да съсредоточи вниманието си върху момчето и жените.
— В древни времена страната ми е била управлявана от един велик крал, който имал вълшебен меч, наречен Ескалибур, а кралицата му била най-прекрасната жена в страната. Главният му съветник бил магьосник, казвал се Мерлин, а името на краля било Артур — уверено започна той легендата, която баща му често му разказваше в далечните години на неговото детство. — Столицата на Артур се наричала Камелот и той царувал в щастливи времена без войни, с добри реколти и… — В този момент осъзна грешката си. Същността на разказа бе за Гуинивер и Ланселот — кралица прелюбодейка и васал предател, за Мордред — незаконния син на Артур, който повежда война срещу баща си, и за бащата, който убива сина и самият той е смъртно ранен от него в боя. Ах, Исусе Христе, как можах да направя такава глупост! Та нали и Торанага е крал! И жените вероятно са негови съпруги. Ами ако момчето му е син?