Марико се изсмя високо. Блакторн и се усмихна и се почувствува по-уверен.
— Истина е, сеньора, хонто.
— Сорева хонто десу ка? — нетърпеливо попита Торанага. — Кое е истина?
Тя му разказа през смях и те също започнаха да се смеят.
— Живях сред тях близо една година. Бяхме в плен на леда и трябваше да изчакаме да се постопи. Хранят се с риба, моржове, понякога с бели мечки и китове, които ядат в сурово състояние. Най-големият им деликатес е сурова китова мас.
— О, не се шегувайте, Анджин-сан!
— Истината ви казвам. Живеят в малки кръгли къщички, направени изцяло от сняг, и никога не се къпят.
— Как така никога — не издържа тя.
Той поклати глава и реши да не й казва, че и в Англия къпането е голяма рядкост, по-голяма рядкост дори от Португалия и Испания, където е по-топло.
Тя преведе и Торанага поклати недоверчиво глава.
— Господарят казва, че това е преувеличение. Никой не може да живее, без да се къпе. Дори нецивилизованите народи.
— Истина е — хонто — спокойно настоя той и вдигна ръка. — Кълна се в Исус от Назарет и в душата си — всичко казано е истина.
Тя го изгледа, без да каже нищо. После попита:
— Всичко?
— Да. Торанага-сама искаше да чуе истината. Защо да го лъжа? Животът ми е в неговите ръце. Лесно може да се докаже. Впрочем какво говоря — много ще е трудно, защото трябва да отидете и да проверите на място. Но дори испанците и португалците, които са ми врагове, ще потвърдят казаното от мен. Торанага-сама искаше да чуе истината и може да ми има доверие — аз няма да го излъжа.
Марико се замисли за момент и после най-старателно преведе всичко.
— Господарят Торанага казва, че е просто невероятно човек да може да живее, без да се къпе.
— Така е. Но не забравяйте, че това са много студени земи. Обичаите им са различни от нашите и вашите. В нашата страна например вярват, че баните са вредни за здравето. Баба ми казваше: човек се къпе, като се роди и когато го приготвят за другия свят.
— Много ни е трудно да повярваме.
— Трудно ще повярвате и други наши обичаи. Истина е обаче, че повечето бани в живота си направих, откак съм тук, във вашата страна. И заявявам, че се чувствувам много по-добре след баня. — Той се усмихна. — Вече не вярвам, че са опасни за здравето. Значи съм спечелил от идването си тук, нали?
След кратко мълчание Марико кимна и после преведе. Кири се обади:
— Той е просто невероятен, нали?
— А вие какво ще кажете за него, Марико-сан?
— Убедена съм, че говори истината или поне вярва, че я говори. Очевидно би могъл да ни бъде от голяма полза, господарю. Ние така слабо познаваме света. Това има ли значение за вас? Не знам, но имам чувството, че сякаш е дошъл от звездите или от морските дълбини. Той е враг на португалците и испанците и затова сведенията, които получихте, могат да са от жизнено важно значение за интересите ви.
— Съгласна съм — обади се Кири.
— Какво мислите вие, Яемон-сама?
— Аз ли, чичо? Мисля, че е грозен. Не ми харесва златната му коса и котешките му очи. И изобщо не прилича на човек — задъхано изговори момчето. — Радвам се, че съм се родил самурай като баща си, а не варварин като него. Няма ли да поплуваме още?
— Утре, Яемон — обеща Торанага раздразнен, че не може да разговаря с лоцмана направо, без посредничеството на преводач.
Докато те си говореха помежду си, Блакторн реши, че е настъпил моментът. Марико пак се обърна към него:
— Господарят пита какво сте правили на север.
— Бях лоцман на един кораб. Опитвахме се да открием североизточния път, сеньора. Много от нещата, които ще ви разкажа, ще ви се сторят смешни — започна той. — Преди седемдесет години например кралете на Испания и Португалия подписали официален договор, по силата на който си разделили Новия свят и неоткритите още земи. Тъй като вашата страна се пада в португалската половина на света, официално тя принадлежи на Португалия. Торанага-сама, вие, целият народ, тази крепост и всичко е било дадено на Португалия.