— Ах, моля ви, Анджин-сан, извинете, но това са глупости!
— Съгласен съм, че е невероятна наглост. Но е самата истина.
Тя незабавно започна да превежда и Торанага подигравателно се изсмя.
— Господарят Торанага казва, че и той със същия успех може да раздели света и да даде половината на себе си, а другата половина на китайския император.
— Моля да обясните на Торанага-сама, че не би било съвсем същото. — Блакторн знаеше, че нагазва в опасен терен, и внимаваше за всяка своя дума. — Тук става въпрос за официален документ, който дава право на кой да е от двамата крале да предяви претенции към всяка некатолическа земя, открита от негови поданици, да свали правителството на страната и да го замени с католическо. — Той очерта с пръст на картата една линия от север на юг, минаваща през Бразилия. — Всичко на изток от тази линия принадлежи на Португалия, а на запад — на Испания. Педро Кабрал откри Бразилия през 1500 година и сега Бразилия принадлежи на португалците. Те изкорениха местната култура и избиха владетелите, а сега се обогатяват от златото и среброто, които извличат от мините, ограбиха храмовете на местното население. Останалата част от Америка, открита до този момент, е собственост на Испания: Мексико, Перу, цялата южна част на континента. Те изличиха от лицето на земята племената на инките, унищожиха културата им, поробиха стотици хиляди. Конквистадорите разполагат със съвременно оръжие, а това на туземците е примитивно. Заедно с конквистадорите вървят и свещениците. Покръстват няколко местни принцове и тогава започват враждите, от които те се възползуват. Насъскват един принц срещу друг, разпокъсват кралството и после го поглъщат парче по парче. В момента Испания е най-богатата държава в нашия свят поради златото на инките и другите мексикански племена, което награбиха и изпратиха в Испания.
Марико имаше суров вид. Тя бързо схвана същността на урока, преподаден от Блакторн. Както впрочем и Торанага.
— Моят господар казва, че този разговор е безсмислен. Как е възможно сами да си дадат такива права?
— Не те, а папата им ги даде — земният наместник на Христос. А в замяна на това те разпространяват словото господне.
— Не ви вярвам — възкликна тя.
— Моля ви да предадете казаното от мен, сеньора. То е хонто.
Тя се подчини и дълго говори нещо, явно неуспокоена.
— Моят господар… Моят господар казва, че просто се опитвате да ни настроите срещу враговете си. Вярно ли е това? В името на живота си, сеньор, отговорете!
— Папа Александър VI постави първата демаркационна линия през 1493 година — започна Блакторн и благослови наум Олбан Карадок, задето навремето го накара да зазубри толкова много факти, и отец Доминго, който го осведоми за гордостта на японците и му даде ключ към умовете им. — През 1506 година папа Юлий II направи някои промени в Тордесилския договор, подписан от Испания и Португалия през 1494 година. Папа Климент VII ратифицира Сарагоския договор от 1529 година — едва преди седемдесет години — по силата на който втора линия се тегли ей тук. — Пръстът му разряза пясъка през крайната точка на Южна Япония. — Той дава на Португалия пълни права над Япония и всичко останало от Япония и Китай до Африка. Правото да ги експлоатира както намери за добре, като в замяна на това трябва да разпространяват католицизма.
Той отново зачака, докато жената се колебаеше развълнувана, и усещаше нарастващото раздразнение на Торанага, че чака да му преведе.
Марико принуди устните си да повторят думите на лоцмана. Възможно ли е наистина — питаше се тя. Как може негово светейшество да постъпи по такъв начин? Да подари страната ни на португалците! Трябва да е лъжа. Но нали лоцманът се закле в Исус!
— Този човек твърди, господарю, че по времето, когато негово светейшество папата е взел тези решения, целият им свят, дори страната на Анджин-сан, е бил католически. Разцеплението още не е било настъпило. Така че тези папски решения били… задължителни за… всички народи. Също така каза, че макар португалците да имат правото да експлоатират Япония, те постоянно се карат с испанците кой трябва да я притежава — поради богатата ни търговия с Китай.
— Какво е мнението ти, Кири-сан — попита Торанага, не по-малко потресен от останалите. Само момчето си играеше с ветрилото и не обръщаше внимание на разговора.
— Той вярва, че говори истината — отвърна Кири. — В това няма съмнение. Но как може да се докаже — или поне част от онова, което разказа?