— Вие как бихте го доказали, Марико-сан — попита Торанага, ни най-малко смутен от нейната реакция и много доволен, че я използува за преводач.
— Първо бих попитала Цуку-сан. А после бих изпратила някой доверен васал да отиде в техния свят да провери. Може би придружен от Анджин-сан.
Кири се обади:
— Ако свещеникът не потвърди казаното от него, това няма да означава, че лоцманът лъже.
Кири също беше доволна, че подсказа на Торанага да извика Марико да превежда, когато той започна да търси с кого да замени Цуку-сан. Тя знаеше, че на Марико може да се има доверие и ако се закълне в чуждоземния си бог, ще мълчи и при най-тежкия разпит от кой да е християнски свещеник. Колкото по-малко знаят тия дяволи, толкова по-добре. А варваринът е истинска съкровищница от знания!
Кири видя, че момчето се прозява, което също я зарадва. Колкото по-малко разбира детето, толкова по-добре. После каза:
— Защо не изпратите да доведат главния християнски жрец и да го попитате какво ще каже за тези факти? Де го чуем и него. Лицата им обикновено са открити — те не умеят да се прикриват.
Торанага кимна с поглед, закован в Марико.
— Марико-сан, доколкото познавате южните варвари, смятате ли, че ще се подчинят на заповедите на папата?
— Несъмнено.
— Ще гледат ли на тях като на заповеди, дадени от самия християнски бог?
— Да.
— И всички ли християни католици ще му се подчинят?
— Да.
— Дори нашите християни тук?
— Да, така мисля.
— И вие ли?
— Да, господарю. Ако заповедта е от негово светейшество лично до мен, ще се подчиня, за да спася душата си. — Погледът й беше твърд. — Но дотогава ще се подчинявам само на законния си господар, главата на семейството ми или на съпруга си. Аз съм японка — вярно, че съм християнка, но преди всичко съм самурай.
— Мисля, че тогава ще е най-добре, ако това светейшество стои по-далеч от бреговете ни — замислено каза Торанага. После реши какво ще прави с варварина Анджин-сан. — Кажете му… — Той млъкна.
Всички погледи се насочиха към пътеката, по която към тях се приближаваше възрастна жена. Беше облечена в качулатата дреха на будистка монахиня. С нея вървяха четирима Сиви. Те спряха и жената се доближи сама.
Глава седемнадесета
Всички й се поклониха ниско. Торанага забеляза, че лоцманът му подражаваше и не стана, нито започна да я разглежда, както би направил всеки варварин, с изключение на Цуку-сан. Този лоцман бързо се учи, помисли си той, а умът му още пламтеше от всичко чуто. Десетки хиляди въпроси гъмжаха в главата му, но привичната му самодисциплина надделя, той временно ги отпрати в по-отдалечено кътче на мозъка си и се съсредоточи върху настоящата опасност.
Кири побърза да подаде на старата жена собствената си възглавничка и и помогна да седне, след което коленичи до нея и мълчаливо и предостави услугите си.
— Благодаря, Кирицубо-сан — отвърна жената на поклона им. Казваше се Йодоко и беше вдовицата на тайко, а след смъртта му се оттегли в будистки манастир. — Извинявам се, че идвам непоканена и ви прекъсвам, Торанага-сама.
— Вие никога не сте непоканена и винаги сте добре дошли, Йодоко-сама.
— Благодаря, благодаря. — Тя погледна към Блакторн с присвити очи, за да го види по-добре. — Но ми се струва, че наистина ви прекъснах разговора. Не виждам с кого… Този тук варварин ли е? Очите ми стават все по-зле. Но не е Цуку-сан, нали?
— Не, този е новият варварин — отвърна Торанага.
— А, той ли е? — Йодоко се взря още по-усилено. — Моля ви да му кажете, че не виждам добре и това обяснява неучтивото ми държане.
Марико преведе.
— Той казва, че и в неговата страна много хора са късогледи, Йодоко-сама, но носят очила. Попита дали и ние имаме очила. Казах му да, някои от нас ги носят — имаме ги от южните варвари, и че сте ги носили, но вече не ги искате.
— Да. Предпочитам мъглата, която ме заобикаля. Много от нещата, които виждам в днешно време, не ми харесват. — Йодоко се обърна и погледна момчето. Престори се, че едва сега го е видяла. — О! Синът ми! Ето къде сте били. Търсих ви. Колко ми е приятно да ви видя, куампаку.
Тя се поклони почтително.
— Благодаря, Първа майко. — Яемон се усмихна радостно и отвърна на поклона й. — Да бяхте чули само какво ни разказа варваринът! Начерта ни карта на света и ни разправи смешни истории за хора, които изобщо не се къпят! През целия си живот ни веднъж не са се изкъпали и живеели в къщи от сняг и носели дрехи от кожа като зли ками!