Старата жена презрително изпуфтя.
— Колкото по-малко идват тук, толкова по-добре. Поне аз така мисля, синко. Така и не се научих да ги разбирам, а и винаги миришат ужасно. Не ми беше ясно как ги понасяше нашият господар тайко, баща ви. Но нали беше мъж като вас — вие мъжете сте по-търпеливи от една недостойна жена като мен. Имате добър учител, Яемон-сама. — Погледът й за миг се прехвърли върху Торанага. — Торанага-сама има повече търпение от всеки друг в империята.
— Търпението е важно, за мъжа, от жизнено значение за водача — изрече сентенциозно Торанага. — А жаждата за знания е похвално качество, нали, Яемон-сама? Човек не знае откъде може да дойде знанието.
— Да, чичо, така е — съгласи се Яемон. — Той е прав, нали, Първа майко?
— Да, прав е. Но все пак — доволна съм, че съм жена и няма защо да се грижа за тези неща. — Тя прегърна момчето, което се приближи и седна до нея — Защо дойдох тук, синко? За да си отведа нашия куампаку. Защо? Защото куампаку е закъснял за обяд и за урока си по калиграфия.
— Мразя уроците по калиграфия! Отивам да плувам!
Торанага се намеси с престорена сериозност:
— Когато бях на вашата възраст, и аз мразех да пиша. Затова, като станах на двадесет години, трябваше да престана да се сражавам и да се върна отново в училище. И тогава ми беше още по-неприятно.
— Да се върнете в училище ли, чичо? След като сте го напуснали завинаги? Не, това наистина е ужасно!
— Един владетел трябва много добре да знае да пише, Яемон-сама. Не само четливо, но и красиво, а куампаку — по-добре от всеки друг. Иначе как ще напише послание до негово императорско величество или до великите даймио? Водачът трябва във всяко едно отношение да стои над васалите си. И трябва да върши много трудни неща.
— Да, чичо. Трудно е да бъдеш куампаку. — Яемон се намръщи важно. — Най-добре сега да си науча уроците, а не като стана на двадесет години, защото тогава ще ме чакат много по-важни държавни дела.
Всички се почувствуваха горди от него.
— Колко сте мъдър, синко — похвали го Йодоко.
— Да, Първа майко. Аз съм мъдър като баща си, така казва майка ми. Тя кога ще се върне?
Йодоко се загледа с присвити очи в Торанага.
— Скоро.
— Надявам се, че съвсем скоро — обади се и Торанага.
Той знаеше, че Йодоко е изпратена от Ишидо да прибере момчето. Торанага ги беше довел направо в градината — момчето и охраната — за да раздразни още повече врага си. А също така и за да покаже странния лоцман на наследника и по този начин да лиши Ишидо от удоволствието да стори това.
— Много ми е изморително да нося всичката отговорност за сина си — продължи Йодоко. — Най-добре Очиба-сама да се завърне в Осака, та да мога да се прибера в храма си. Как е тя и как е Генджико-сан?
— И двете се радват на отлично здраве — отвърна Торанага.
Вътрешно той ликуваше. Преди девет години тайко реши да докаже приятелското си отношение към него — нещо доста необичайно — като му предложи в разговор на четири очи да се ожени за Генджико, по-малката сестра на Очиба, любимата наложница на тайко.
— Тогава домовете ни ще се съединят завинаги, така ли е? — каза тайко.
— Да, господарю. Ще се подчиня, макар че не заслужавам тази чест — почтително отговори той, още повече, че много му се искаше да се сроди с тайко. Обаче също така знаеше, че макар Йодоко, съпругата на тайко, да одобри тази женитба, самата Очиба го ненавиждаше и би използувала цялото си влияние над тайко, за да я предотврати. Освен това може би щеше да е по-разумно да избегне един брак със сестрата на Очиба, защото това би й дало голяма власт над него, в това число и ключовете от хазната му. Ако обаче тя се омъжеше за сина му, тогава Торанага като върховен глава на рода щеше да владее изцяло положението. Наложи му се да използува всичките си умения и хитрости, за да уреди женитбата между Судара и Генджико, но тя най-сетне се осъществи и сега Генджико му беше от огромна полза като щит срещу Очиба, защото любимката на тайко обожаваше сестра си.
— Снаха ми още не е започнала да ражда — очакваше се да започне вчера, но предполагам, че Очиба-сама ще тръгне за Осака веднага щом премине опасното.
— Време е след трите момичета Генджико да ви роди и внук. Ще прочета молитва за неговото раждане.