— Благодаря — поклони се Торанага. Както винаги тя му беше симпатична и той знаеше, че е искрена, макар да представляваше опасност за рода му.
— Чух, че вашата Садзуко-сан е бременна?
— Да, много съм щастлив. — Торанага усети как през тялото му пробягва топла тръпка при мисълта за последната му наложница, нейната младост, жизненост и ласка. Дано имаме син, помисли си той. Седемнадесет години е чудесна възраст за първо дете, ако жената е здрава, какъвто е случаят с нея. — Да, щастлив съм.
— Буда ви е благословил. — Йодоко усети лека завист. Струваше й се несправедливо Торанага да има пет живи синове, четири дъщери и пет внучки, едно дете на път от Садзуко и много години пред себе си, през които можеше да зачене още безброй деца от многото наложници в дома си. А при нея всичките надежди бяха съсредоточени върху това единствено седемгодишно дете — колкото нейно, толкова и на Очиба. Да, той е също толкова мой син, каза си тя. А как мразех Очиба в началото…
Видя, че всички я наблюдават, и се стресна.
— Да?
Яемон се намръщи.
— Попитах, Първа майко, дали можем да тръгнем вече за урока ми. Два пъти ви попитах.
— Извинявайте, синко, бях се замислила. Така е, като остарее човек. Да, хайде да тръгваме.
Кири й помогна да стане. Яемон се затича напред. Сивите вече бяха наскачали, единият го хвана и с много нежност и обич го метна на рамото си. Четиримата самураи, които я бяха придружили, чакаха отстрани.
— Повървете малко с мен, Торанага-сама. Трябва ми силна ръка, на която да се облегна.
Торанага скочи на крака с неочаквана пъргавина. Тя го хвана под ръка, но не се облегна на нея.
— Да, имам нужда от силна ръка. Също и Яемон. Също и империята.
— Винаги съм на ваше разположение да ви служа — побърза да каже Торанага.
Когато се отдалечиха от останалите, тя продължи тихичко:
— Станете единствен регент. Вземете властта и управлявайте сам. Докато Яемон навърши пълнолетие.
— Завещанието на тайко изрично забранява това — дори и да го желаех, а случаят не е такъв. Ограниченията, които налага, изключват възможността един — единствен регент да вземе властта. А и аз не искам да стана всевластен. Никога не съм искал.
— Тора-чан — продължи тя, като използува умалителното име, дадено му от тайко преди толкова години — ние двамата с вас имаме много малко тайни един от друг. Ако поискате, можете да го направите. Говоря и от името на Очиба-сама. Вземете властта пожизнено в ръцете си. Станете шогун.
— Това, което говорите, е предателство. АЗ НЕ ИСКАМ ДА СТАВАМ ШОГУН!
— Така е, разбира се, но изслушайте ме за последен път. Станете шогун и направете Яемон свой единствен наследник — единствен наследник! Би могъл да стане шогун след вашата смърт. Нали кръвта му е Фуджимото по линия на Очиба-сама чак до нейния дядо Города и оттам до древни времена. Фуджимото!
Торанага я изгледа поразен.
— И вие мислите, че даймио ще се съгласят на подобни претенции или пък негово величество Синът на небето ще одобри такова назначение?
— Не. Не, ако е само за Яемон. Но ако първо вие станете шогун и го осиновите, бихте могли да ги убедите — до един. Ние двете с Очиба-сама ще ви подкрепим.
— Тя се е съгласила — изуми се Торанага.
— Не, изобщо не сме обсъждали този въпрос. Идеята е само моя. Но ще се съгласи. Сигурна съм. Сигурна съм още преди да съм говорила с нея.
— Този разговор е безпредметен, Йодоко-сама.
— Вие бихте се справили с Ишидо и всички останали. Както винаги. Но боя се от последните слухове, които подочух — за война, за вземане на страни, за нови тъмни векове. Ако наистина избухне война, тя ще продължи вечно и ще погуби Яемон.
— Да, и аз така мисля. Започне ли веднъж — няма край.
— Затова вземете властта. Правете каквото искате, с когото искате. Яемон е достойно момче. Знам, че ви харесва. Надарен е с ума на баща си и под вашето мъдро ръководство ние всички ще бъдем облагодетелствувани. Той трябва да получи наследството си.
— Не съм против него, нито наследството. Колко пъти трябва да го повтарям?
— Наследникът е загубен без вашата активна подкрепа.
— Но нали го поддържам! Във всяко едно отношение. Така се разбрахме с тайко, покойния ви съпруг.
Йодоко въздъхна и се загърна по плътно в плаща си.