— На старите кокали все им е студено. Толкова много тайни — битки, предателства, смърт и победи познават те, Тора-чан. А аз съм само една жена, при това съвсем сама. Радвам се, че сега съм се посветила на Буда и повечето ми мисли са насочени към него и следващия ми живот. Но в този живот трябва да закрилям сина си. Затова ви говоря тези неща. Надявам се, че ще простите наглостта ми.
— Винаги съм търсил съветите ви и ги следвам.
— Благодаря ви. — Тя изправи гръб. — Чуйте какво ще ви кажа: докато съм жива, нито наследникът, нито Очиба-сама ще се опълчат срещу вас.
— Благодаря ви.
— Ще помислите ли?
— Волята на покойния ми господар забранява това. Не мога да тръгна срещу завещанието му и клетвеното си обещание като регент.
Повървяха малко, без да приказват. После Йодоко въздъхна:
— Защо не я вземете за съпруга? Той се сепна от изненада и спря.
— Очиба?
— Защо не? Тя е напълно достойна за вас като политическа партия. Отличен избор за вас. Красива, млада, силна, с най-благороден произход, наполовина Фуджимото, наполовина Миновара, слънцето искри от нея и тя е изпълнена с радостта на живота. Вие сега нямате официална съпруга — защо да не я вземете? Това ще реши въпроса с онаследяването и ще предпази империята от разпокъсване. Сигурно ще имате от нея други синове. Яемон ще ви наследи, после неговите синове или други нейни синове. Можете да станете шогун. Ще имате власт над империята и властта на баща и това ще ви позволи да възпитате Яемон както си искате. Бихте могли официално да го осиновите и той ще стане ваш син като останалите ви синове. Защо да не се ожените за нея…
Защото е необуздана, коварна тигрица с лице и тяло на богиня, която се мисли за императрица и се държи като такава, мислеше си Торанага. Не можеш да и имаш доверие дори в собственото си легло. От нея очаквай както те милва, така и да те прониже с игла през очите, докато си спиш. А, не, само тя не! Дори и да я взема само формално за съпруга — нещо, на което тя никога няма да се съгласи… а, не! Невъзможно! Поради редица причини, една от които, и то не най-маловажната, е, че тя ме ненавижда и винаги е крояла планове за моята гибел и гибелта на моя род — още от времето, когато се окоти за пръв път преди единадесет години.
Още тогава, едва седемнадесетгодишна, тя се посвети на идеята да ме унищожи. О, външно бе тъй мека — като първата зряла лятна праскова — и също тъй ароматна. Ала отвътре беше стоманен меч, с мозък като остра кама, плетеше коварните си мрежи и не след дълго тайко подлудя по нея и забрави всички останали. Да, още петнадесетгодишна, когато тайко я взе за официална наложница, тя успя да го омотае и можеше да прави с него каквото си поиска. И не забравяй, сети се Торанага, че още тогава тя правеше любов с него, а не той с нея, както си въобразяваше. Да, едва петнадесетгодишна, тя вече знаеше какво иска и как да го получи. После стана чудото! Най-сетне тя роди на тайко син, само тя единствена от всички жени, които той бе имал през живота си. Колко ли жени е имал? Най-малко сто — истински хермелин, пръскащ Сока на радостта в повече Небесни одаи, отколкото десет обикновени мъже! Да… При това жени от всички възрасти, всички касти, случайно срещнати или официални наложници, от принцеси от рода Фуджимото до долнопробни куртизанки. Но нито една не забременя, макар че повечето от онези, които тайко освободи, омъжи за други или им даде развод, родиха деца от другите мъже. Нито една — освен Очиба.
Ала той беше петдесет и три годишен, когато тя го дари с първия му син, ала детето, горкичкото, излезе болнаво и не живя дълго. Тайко си късаше дрехите от мъка и почти се побърка от горест. Винеше себе си — никога нея. Четири години по-късно, по някакво чудо, тя отново роди; по чудо детето излезе здраво — Очиба беше вече двадесет и една годишна. Очиба Несравнимата, както я наричаше тайко.
Дали той беше бащата на Яемон? Ех, какво ли не бих дал, за да разбера истината. Ще я узная ли някога? Най-вероятно не, но съм готов на всичко, за да имам някакво доказателство, било в потвърждение на едното, било на другото.
Странно, че тайко, който иначе беше тъй разумен, губеше разсъдъка си, когато ставаше въпрос за Очиба, и ги глезеше двамата с Яемон до крайност. Странно, че от всички жени именно тя стана майка на наследника му — тя, чиито майка и баща паднаха мъртви от ръката на тайко. Би ли се осмелила да спи с друг мъж, да вземе от семето му, а след това да го унищожи, за да предпази себе си? И то не веднъж, а два пъти? Би ли могла да бъде дотолкова коварна? О, да! Но аз да се оженя за Очиба? Никога!