— Много съм поласкан от предложението ви — обърна се той към Йодоко.
— Вие сте истински мъж, Тара-чан. Лесно бихте са справили с нея. Вие единствен сте в състояние — от всички мъже в империята. А и тя е напълно подходяща за вас. Вижте как се бори да защити интересите на сина си — сега, когато е само една безпомощна жена. Да, тя ще ви бъде достойна съпруга.
— Не мисля, че и през ум ще и мине такава мисъл.
— Ами ако и мине?
— Бих искал да науча това. На четири очи. То наистина би било голяма чест.
— Много хора смятат, че само вие стоите между Яемон и наследството.
— Много хора са пълни глупаци.
— Така е. Но не и вие, Торанага-сама. Нито Очиба-сама.
Нито пък вие, госпожо, помисли си той.
Глава осемнадесета
В малките, най-тъмни часове на нощта, убиецът се прехвърли през оградата на градината. Беше почти невидим. Дрехите му бяха черни, плътно полепнали по тялото му, табите на краката му също бяха черни, а главата му бе покрита с черна качулка с маска. Беше дребен човечец. Притича безшумно към фасадата на вътрешната каменна крепост и спря при високите стени. На около петдесет метра от него двама Кафяви охраняваха главната порта. Той сръчно метна увита в мек парцал кука, на която бе завързано тежко копринено въже. Куката се закачи за каменния ръб на амбразурата. Той се изкатери нагоре по въжето, промъкна се през отвора и изчезна вътре. Коридорът беше безлюден, осветен от свещи. Той тихо се плъзна по него, отвори една от вътрешните врати и влезе в кулата. Още едно умело хвърляне на куката, изкатерване по въжето — и вече се намираше в един от горните коридори. Часовите в ъглите на кулите не го чуха, макар да бяха нащрек.
Зададоха се двама патрулиращи Кафяви и убиецът веднага се притисна към една малка ниша в каменната стена. Щом отминаха, той безшумно се плъзна надолу по коридора по посоката, в която бяха изчезнали. Спря се на ъгъла. Внимателно се огледа. Един самурай охраняваше крайната врата. Пламъчетата на свещите танцуваха в тишината. Пазачът, седнал с кръстосани крака, се прозя, облегна се на стената и се протегна. За миг очите му се притвориха. Убиецът използува този един-единствен миг и се стрелна напред. Беззвучно. Ръцете му завързаха коприненото въже на примка, спуснаха я на шията на пазача и рязко я опънаха. Пръстите на жертвата отчаяно задраскаха по клупа, но напразно. Кратко убождане с ножа между два прешлена, също като направено от хирург, и той повече не помръдна.
Убиецът открехна вратата. Залата за аудиенции беше празна, вътрешната врата — неохранявана. Той издърпа трупа настрани и отново затвори. Със сигурна стъпка прекоси залата по посока към вътрешната врата. Тя беше дървена, подсилена. В ръката му блесна извита кама. Той леко почука.
— „В дните на император Ширакава“ — изрече той първата част на паролата.
От другата страна се дочу стърженето на стомана, вадена от ножница, и отговорът:
— „…Живял един мъдрец на име Енараку-джи…“
— „…Който написал тридесет и първата сутра.“ Нося спешно донесение за Торанага-сама.
Вратата се отвори и убиецът се хвърли напред. Ножът се вдигна нагоре, заби се в гърлото на първия самурай точно под гръкляна, светкавично излезе и прониза по същия начин и втория пазач. Леко извиване и отново излезе. И двамата самураи умряха прави. Той подхвана единия и леко го пусна на пода. Другият падна сам, но безшумно. Кръвта им започна да се стича по пода и телата им потръпваха.
Убиецът се плъзна по вътрешния коридор. Той беше много слабо осветен. И изведнъж една врата се плъзна встрани. Той замръзна на място и бавно се огледа.
На десетина крачки Кири го гледаше с отворена уста. В ръцете си държеше поднос.
Той забеляза, че и двете чаши в подноса бяха пълни, а храната недокосната. От чайника се виеше пара. До него имаше запалена свещ. В следващия миг подносът падна, ръката и се плъзна в пояса и измъкна оттам дълга кама. Устата се бе изкривила в беззвучен писък, но той вече тичаше към ъгъла. Крайната врата се отвори и оттам надникна стреснат, сънен самурай.
Убиецът се метна към него и разкъса стената от дясната страна на самурая. Кири вече пищеше и тревогата бе вдигната, ала той тичаше със сигурни стъпки в тъмнината през телата на спящите жени и техните прислужнички към вътрешния коридор в най-отдалечения край.
Тук беше тъмно като в рог, но той безпогрешно напипа дясната врата. Отвори я и се нахвърли върху тялото, легнало на футона. Ала ръката му с вдигнатия нож бе сграбчена в мъртва хватка и ето че той се затъркаля по пода, боричкаше се хитро, умело. Успя да се освободи и замахна отново, не улучи, омота се в завивката. Отхвърли я от себе си и я запрати по тъмната фигура, като същевременно и той се хвърли към нея с насочен напред нож, готов за смъртоносен удар. Човекът обаче се изви встрани с неочаквана пъргавина и заби крак в слабините му. Болката експлодира в него, а жертвата му се хвърли настрани, в безопасност.