— Удвоете охраната около Анджин-сан — повтори той — Той ми е по-скъп от десет хиляди воини.
След като Йодоко-сама ги бе оставила тази сутрин, той се върна в чаения павилион в градината и веднага му направи впечатление лошото здравословно състояние на Анджин-сан, прекалено бляскавите му очи и смазващата умора. Затова овладя собствената си възбуда и почти непреодолимото си желание да задълбае още повече в познанията на варварина и го освободи с думите, че утре ще продължат. Предаде го на грижите на Кири с указанията да му намерят лекар, който да го възстанови от крайното му изтощение, да го нахранят, ако иска да яде, и дори да му предоставят спалнята, която той самият заемаше през повечето нощи.
— Дай му всичко, което сметнеш за необходимо, Кири-сан. Искам да е в добра форма и умствено, и физически, при това възможно най-бързо.
После Анджин-сан го помоли да освободи от затвора монаха, защото бил стар и болен. Той отговори, че ще си помисли, и отпрати варварина с благодарности, без да му казва, че вече бе наредил на един самурай незабавно да доведе въпросния монах, който можеше да се окаже не по-малко ценен както за него, Торанага, така и за Ишидо.
Торанага отдавна знаеше за съществуването на този свещеник, че бил испанец и враждебно настроен към португалците. Но той бе затворен от тайко и Торанага нямаше никакви юридически права над него или когото и да било в Осака. Нарочно бе изпратил Анджин-сан в същия затвор — не само за да се престори пред Ишидо, че чужденецът не представлява никаква ценност, но и с надеждата впечатлителният лоцман да извлече някакви полезни сведения от монаха.
Първото доста неумело покушение върху живота на Анджин-сан в затвора бе предотвратено и около него веднага бе спусната защитна завеса. Торанага награди своя васал шпионин Миникуи, носач на кага, като го освободи от затвора, подари му четирима носачи и наследственото право да използува част от Токайдо — голямата магистрала, свързваща Йедо с Осака — а именно разстоянието между втората и третата отсечка, които се намираха в неговите владения недалеч от Йедо, и още същия ден го изпроводи тайно от Осака. През следващите дни другите му шпиони в затвора докладваха, че монахът и лоцманът се сприятелили, че францисканецът разказва нещо на англичанина, а той задава въпроси и внимателно го слуша. Фактът, че Ишидо сигурно също имаше шпиони в затвора, не го безпокоеше. Анджин-сан беше защитен, в безопасност. Ала внезапно Ишидо се опита да го измъкне оттам и да го откара на своя територия.
Торанага си припомни с усмивка как той и Хиромацу замислиха първото „нападение“ от бандити ронини — малка, изолирана групичка от елитни самураи, които ловко бе успял да вмъкне в Осака — как изчислиха точно момента, в който Ябу щеше да мине през гората и нищо неподозиращ, щеше да „спаси“ варварина. И двамата се бяха кикотили като деца при мисълта, че още веднъж използуваха Ябу като марионетка и натриха носа на Ишидо в собствените му фъшкии.
Всичко мина много гладко. До днес.
Днес самураят, изпратен да доведе монаха, се завърна с празни ръце.
— Свещеникът е мъртъв — докладва той. — Като го повикаха, не излезе. Влязох вътре да го измъкна, но беше мъртъв. Престъпниците около него казаха, че щом пазачът извикал името му, той просто се свлякъл на земята. Когато го обърнах с лице към мен, вече не дишаше. Моля да ме извините, не можах да изпълня заповедта ви. Не знаех дали искате главата му или цялото му тяло, тъй като е варварин, затова донесох главата заедно с тялото. Някои от престъпниците казаха, че били покръстени от него, и искаха да задържат трупа, та трябваше да убия неколцина. Трупът е долу в двора — целият е червясал и вони.
Защо умря монахът — отново, за кой ли път, си зададе този въпрос Торанага. Хиромацу го погледна изпитателно.
— Да, господарю?
— Питах се кой ли може да желае смъртта на лоцмана.
— Християните.
Касиги Ябу следваше Хиромацу по коридора и се чувствуваше великолепно в това ранно утро. Ветрецът разнасяше лек мирис на море и му напомни за родния му град Мишима. Радваше се, че най-сетне ще се срещне с Торанага и че краят на дългото чакане е настъпил. Грижливо се бе изкъпал и облякъл. Написа последни писма до жена си, майка си и завещание, подпечатано с восък — за в случай, че срещата се обърне срещу него. Бе сложил меча Мурасама в изпитаната в безброй битки ножница.