— Само онова, което е известно на повечето хора: че е тайно дружество на десятки, групички от по десет души — водач и не повече от девет членове, мъже и жени. Полагат най-тържествени и тайни клетви пред Буда Амида Дарител на вечна обич — да му служат всеотдайно, да водят благочестиво съществуване и да посветят живота си на обучение, чиято цел е да се превърнат в безпогрешно оръдие за едно — единствено убийство. Това убийство се извършва по заповед на водача и ако не успеят да го извършат — независимо дали е насочено срещу мъж, жена или дете — да се самоубият на място. Те са религиозни фанатици, които са убедени, че щом напуснат този живот, отиват направо в лоното на Буда. Досега нито един не е заловен жив. — Ябу знаеше за покушението срещу живота на Торанага. Цяла Осака вече знаеше за това и че господарят на Кванто, Осемте провинции, се е заключил зад стоманени врати, в пълна безопасност. — Рядко убиват и го вършат в абсолютна тайна. Няма начин да им се отмъсти, защото никой не знае кои са, къде живеят, къде се обучават.
— Ако решите да наемете някой от тях, как бихте постъпили?
— Ще подшушна за това на три места: в Хейнанския манастир, при портата на светилището на Амида и в манастира „Джоджи“. Ако ме сметнат за подходящ клиент, до десет дни техни посредници ще влязат във връзка с мен. Всичко става по такива тайни и сложни пътища, че дори да искам да ги предам или хвана, ще ми е абсолютно невъзможно. На десетия ден ще ми поискат определена сума в сребро. Сумата зависи от набелязаната жертва. С тях човек не може да се пазари и плаща само предварително. Единственото, което гарантират, е, че някой от хората им ще се опита да убие въпросната личност в рамките на близките десет дни. Говори се, че ако убийството е успешно, убиецът отива в техния храм, където много церемониално се самоубива.
— Значи смятате, че никога не ще узнаем кой е платил за снощното покушение?
— Да.
— А дали ще последва второ?
— Възможно е. А възможно е и да не последва. Те се съгласяват на един — единствен опит. Но ще постъпите мъдро, ако засилите охраната си — както сред самураите, така и сред жените си. Жените на Амида са обучени да отравят, да убиват с нож и с примка около врата.
— Ползували ли сте някога услугите им?
— Не съм.
— Но баща ви се е ползувал, нали?
— Не знам със сигурност. Чувал съм, че веднъж тайко го помолил да се свърже с тях.
— Успешно ли е било покушението?
— Всичко, което вършеше тайко, беше успешно — независимо по какъв начин.
Ябу усети нечие присъствие зад гърба си и предположи, че това е стражата, върнала се тайно да го убие. Прецени на око разстоянието до мечовете си. Дали да се опитам да убия Торанага — отново се попита той. Бях се решил, а ето че сега не съм сигурен. Променил съм се. Защо?
— Какво бихте платили за моята глава — продължи Торанага.
— Среброто на цяла Азия няма да стигне, за да ме изкуши на подобна постъпка.
— А друг какво би платил?
— Двадесет хиляди коку, а може би петдесет или сто хиляди — не знам. Възможно е дори повече.
— Бихте ли платили сто хиляди коку, за да станете шогун? Нали сте от рода Такашима?
Ябу отвърна гордо:
— Нищо не бих платил. Парите са боклук — играчка за жените и за мръсните търговци. Но ако беше възможно — а то не е — бих дал живота си, както и живота на майка ми, жена ми и всичките ми близки — с изключение на единствения ми син — на всичките ми самураи в Идзу, на жените и децата им, за да стана един ден шогун.
— А какво бихте дали за Осемте провинции…
— Всичко, което изброих, с изключение на живота на майка ми, жена ми и сина ми.
— А за провинцията Суруга?
— Нищо — презрително сбърчи устни Ябу. — Икава Джикю не струва нищо. Ако не сваля главата от раменете му — на него и цялото му поколение — в този живот, ще го сторя в следващия. Пикая на него и на семето му за десет хиляди живота напред.
— А ако ви го дам — него, плюс цялата Суруга, а може би и съседната провинция Тотоми?
Ябу се почувствува изморен от тази игра на котка и мишка и приказките за Амида.
— Решили сте да вземете главата ми, Торанага-сама — добре. Готов съм. Благодаря ви за изгрева. Но не желая да развалям тази красота с по-нататъшни приказки, затова нека приключим.
— Но аз съвсем нямам намерение да ви вземам главата, Ябу-сан. Откъде ви хрумна такава мисъл? Да не би някой враг да е налял отрова в ушите ви? Може би Ишидо? Та нали вие сте най-близкият ми съюзник! Допускате ли, че ще ви третирам като почетен гост тук, без стражи, ако ви мислех за враг?