— Вие ми подарихте един изгрев. Не сте селянин като Ишидо, а най-мъдрият, най-опитният военачалник в империята.
Дали наистина това е причината — питаше се Торанага. Или все пак си го обсъдил с Ишидо?
— Ако приема плана ви, половината самураи ще бъдат мои, а другата половина — ваши.
— Съгласен. Аз ще ги командувам.
— Тогава мой човек ще бъде назначен за ваш заместник.
— Съгласен. Ще имам нужда от Анджин-сан да обуча хората да стрелят с пушки и оръдия.
— Да, но ще остане завинаги моя собственост и вие ще бдите над него както над наследника. Изцяло ще отговаряте за него и ще следвате всичките ми указания във връзка с него.
— Съгласен.
Торанага се загледа за миг в алените облачета. Този план е голяма глупост. Ще обявя „Алено небе“ и ще тръгна към Киото начело на войските си. Сто хиляди души срещу десет пъти по-многобройна войска.
— А кой ще превежда? Не мога да прикрепя Тода Марико-сама за постоянно.
— Само за няколко седмици, господарю. Ще се погрижа варваринът да научи езика.
— За това са необходими години. Единствените варвари, които са успели да го научат, са християнските свещеници. И то са им трябвали години. Цуку-сан живее тук повече от тридесет години. Така че няма да го овладее достатъчно бързо, както и ние не бихме научили гнусните им езици.
— Да. Но мога да ви обещая, че Анджин-сан много бързо ще научи езика.
И Ябу сподели плана на Оми, като го представи за свой собствен.
— Може да се окаже прекалено опасно.
— Но ще го накара бързо да се учи, нали? И ще се опитоми.
След кратко мълчание Торанага попита:
— А как ще запазите обучението в тайна?
— Идзу е полуостров и създава идеални условия за сигурна охрана. За по-безопасно ще настаня батальона близо до Анджиро, много на юг и по-далече от Мишима и границата.
— Добре. Незабавно ще установим връзка с пощенски гълъби между Анджиро, Йедо и Осака.
— Отлично. Трябват ми само пет-шест месеца и…
— Ще имаме късмет, ако ни остават пет-шест дни — изръмжа Хиромацу — Нима вашата прословута шпионска мрежа е ликвидирана, Ябу-сан? Нима не получавате донесения? Не сте ли чули, че Ишидо мобилизира войските си? Както и Оноши? Че сме заключени тук и не можем да мръднем?
Ябу си замълча.
— Е — обади се Торанага.
— Получавам сведения за всичко, което става наоколо, и за още много други неща. Ако са шест дни, значи са шест — карма. Но съм убеден, че сте много по-умен, за да допуснете да ви хванат тук в клопка. Или да ви провокират да започнете преждевременна война.
— Ако се съглася с плана ви, ще ме приемете ли за свой водач?
— Да. А ако спечелите, ще бъда поласкан да получа Суруга и Тотоми като част от наследствените ми имения.
— Тотоми ще зависи от успеха на плана ви.
— Съгласен.
— Ще ми се подчинявате ли? С цялата си чест?
— Да. Кълна се в бушидо, в Буда, в живота на майка си, жена си и всичките ми бъдещи поколения.
— Добре. Елате да препикаем съглашението.
Торанага се приближи до ръба на крепостната стена, прекрачи перваза на амбразурата и оттам се прехвърли на самия парапет. На двадесет метра под него беше градината. Хиромацу затаи дъх, изтръпнал от дързостта на господаря си. Видя го как се обърна и махна на Ябу да го последва. Ябу се подчини. Най-лекото докосване можеше да ги хвърли в прегръдките на смъртта.
Торанага си запретна кимоното и разхлаби набедрената си превръзка. Ябу направи същото. Смесиха урината си в една струя и я наблюдаваха как оросява градината ниско долу.
— Последното споразумение, което скрепих по този начин, беше със самия тайко. Това стана, когато той реши да ми даде — Кванто — Осемте провинции — за наследствено владение. Разбира се, по негово време те бяха все още собственост на врага му Ходжо, та първо трябваше да си ги извоювам. Ходжо беше последният, който оказа съпротива на тайко. Разбира се, трябваше в замяна да отстъпя незабавно наследствените си провинции Имагава, Овари и Идзу. Въпреки всичко се съгласих и тогава препикахме съглашението. — Той с лекота се прехвърли през парапета, като нагласи набедрената си превръзка с такова спокойствие, сякаш се намираше долу в градината, а не беше кацнал като орел на върха на крепостната стена — Сделката се оказа изгодна и за двама ни. Победихме Ходжо и за една година отсякохме пет хиляди глави. Заличихме го от лицето на земята заедно с цялото му племе. Може да сте прав, Касиги Ябу-сан. Може би ще ми помогнете, така както аз помогнах на тайко. Без мен той никога не би станал тайко.