— Не отричам, че колкото по-скоро пукне този проклет еретик, толкова по-добре — заяви той хладно. — Ако холандците и англичаните започнат да сеят заразите си из Азия, ще ни навлекат огромни неприятности. На всички нас.
— Вече ги имаме — напомни му Алвито. — Торанага още в самото начало ми каза, че научил от варварина за невероятните печалби, които извличаме от португалския монопол върху търговията с Китай, че португалците продавали коприната скъпо и прескъпо, че само те имали правото да я купуват от Китай и я плащали с единственото, което китайците вземали в замяна — японско сребро, което хитрите португалци купували тук, в Япония, на безценица. Торанага заяви: „Понеже Китай и Япония са в състояние на война и ни е забранено да водим всякаква пряка търговия, а само португалците имат разрешително да я водят, те трябва да отговорят официално — писмено — на обвиненията в лихварство, отправени срещу тях от лоцмана.“ Той ви „моли“, ваше високопреосвещенство, да представите на регентите доклад за курса, по който се води търговията — сребро към коприна, коприна към сребро, злато към сребро. И добави, че няма нищо против големите ни печалби, стига източникът им да са китайците.
— Вие, естествено, ще откажете да отговорите на такова нагло искане — възмути се Ферейра.
— Това е много трудно.
— Тогава им дайте фалшиви данни.
— И ще изложим на огромен риск цялото положение, защото отношенията ни се основават на взаимното доверие.
— Нима имате доверие на японците? Разбира се, че не. Печалбите ни трябва да останат в тайна. Ах, този проклет еретик!
— Трябва да ви кажа, че за съжаление Блакторн е очевидно прекрасно осведомен за състоянието на нещата. — Алвито погледна, без да иска, към дел Аква и за миг маската на самоконтрола се смъкна от лицето му.
Ала Делегатът посетител не продума нищо.
— И какво друго измисли японецът? — полюбопитствува Ферейра, като се престори, че не е забелязал разменените погледи. Защо не знам онова, което те знаят, съжали той.
— Торанага ме помоли да му набавя до утре на обяд карта на света, като на нея да са отбелязани линиите, по които Испания и Португалия са си поделили света, имената на папите, одобрили споразуменията, и точните им дати. В срок от три дни „моли“ да му дадем писмени обяснения за нашите „завоевания“ в Новия свят и „само за негова лична справка“ количествата злато и сребро, пренесени — той използува думата „награбени“, очевидно казана от Блакторн — пренесени в Испания и Португалия от Новия свят. Освен това иска да му представим друга карта, на която да са отбелязани териториите на Испания и Португалия отпреди сто години, отпреди петдесет години и днес — заедно с разположението на нашите бази от Малака до Гоа. Между другото Торанага ги назовава съвсем правилно — бяха написани на листче хартия. Също и броят на японските наемници, чиито услуги ползуваме във всяка една от базите.
Дел Аква и Ферейра бяха поразени.
— Не, трябва категорично да откажете да изпълните подобно искане — освирепя военният.
— На Торанага не може да се откаже — поясни дел Аква.
— Струва ми се, ваше високопреосвещенство, че отдавате прекалено голямо значение на неговата тежест — продължи Ферейра. — Имам чувството, че този Торанага е просто един от многото техни деспотични кралчета, обикновен езичник убиец, от когото няма защо да се страхувате. Откажете му. Без нашия Черен кораб цялата им икономика ще рухне. Те ни молят на колене за китайски коприни. Без коприна няма кимона. Нашата търговия е жизнено важна за тях. Затова ви казвам — плюйте на този Торанага. Можем да си вършим търговията с християнските крале — как им бяха имената? Да, Оноши и Кияма и с другите християнски крале от Кюшу. В края на краищата имаме Нагасаки, където сме силни, и цялата търговия се върти оттам.
— Не можем, капитане — търпеливо му заобяснява дел Аква. — Вие сте за пръв път в Япония и нямате представа за проблемите, пред които сме изправени тук. Вярно е, че имат нужда от нас, но ние имаме по-голяма нужда от тях. Без благоволението на Торанага — и на Ишидо — ще изгубим влиянието си над християнските крале. Ще изгубим и Нагасаки, и всичко, което сме градили цели петдесет години. Да не сте замесени в покушението над този англичанин?
— Аз открито заявих пред Родригес, както и пред онези, които са си отваряли ушите от самото начало, че англичанинът е опасен пират, който ще зарази всеки, влязъл в допир с него, и затуй трябва на всяка цена да бъде премахнат. И вие казахте същото, макар и с други думи, ваше високопреосвещенство. Както и вие, отец Алвито. Нали стана дума за това на срещата ни с Оноши и Кияма преди два дни? Нали казахте, че е опасен пират?