Выбрать главу

— Да, но…

— Ще ме извините, отче, но понякога се налага военните да служат на бога с каквито средства сметнат за необходимо. Трябва да ви призная, че побеснях от яд, задето Родригес не е инсценирал някакъв нещастен случай по време на бурята. Той поне би трябвало да съобрази! Ами вижте какво направи дяволът му с дявол със самия Родригес! Нещастният глупак му е благодарен, задето онзи му спасил живота, макар че и на едно невръстно дете ще му стане ясно, че това е бил най-обикновен номер, за да му спечели доверието! Превзел е квартердека на Родригес с измама и за малко не го убил! А що се отнася до покушението в крепостта — кой знае какво всъщност е станало? Трябва да е било поръчано от някой местен — прилича ми на японска работа. Не че ми е мъчно, а само съм отвратен, че не са успели. Когато аз се заема с премахването му, могат да са сигурни, че провал няма да има.

Алвито отпи от виното си.

— Торанага каза, че изпраща Блакторн в Идзу.

— Полуострова на изток ли? — заинтересува се Ферейра.

— Да.

— По суша или по море?

— С кораб.

— Добре. Тогава с прискърбие ви съобщавам, че има опасност да изгубим целия екипаж по време на силна буря.

Алвито се обади хладно:

— Аз също ви заявявам с прискърбие, капитане, че Торанага каза — предавам ви съвсем точно думите му: „Лоцманът ще има лична охрана, Цуку-сан, и ако го сполети някакво нещастие, то ще бъде разследвано, доколкото позволяват възможностите ми и тези на регентите, и ако случайно се окаже, че е станало по вина на някой християнин или човек, макар и най-бегло свързан с християните, твърде е възможно да преразгледаме Указите за прогонване и също така е възможно незабавно да затворим всички християнски църкви, училища и манастири.“

— Да пази бог — прекръсти се дел Аква.

— Дрън-дрън! Как ли пък не — ухили се Ферейра.

— Грешите, капитане. Торанага е хитър като Макиавели и безмилостен като Атила. — Алвито отново погледна към дел Аква. — Ако се случи нещо с англичанина, няма нищо по-лесно от това да обвинят нас.

— Така е.

— А може би трябва да подходите към същността на проблема — отряза Ферейра. — Премахнете Торанага.

— Не е време за шеги — упрекна го Делегатът посетител.

— Онова, което свърши блестяща работа в Индия, Малая, Бразилия, Перу, Мексико, Африка, крайбрежието и къде ли не другаде, ще свърши работа и тук. Аз самият съм действувал по този начин поне десетина пъти в Малака и Гоа чрез японски наемници, а моята власт и познания изобщо не могат да се сравняват с вашите. Ще използуваме християнските крале. С тяхна помощ ще премахнем Торанага, щом той ни създава неприятности. Няколкостотин конквистадори ще ни стигнат. Разделяй и владей. Ще направя предложение на Кияма. Ако вие, отец Алвито, ми превеждате…

— Не можете да сравнявате японците с индийците или с разни неграмотни диваци от рода на инките! Тук не може да се приложи правилото разделяй и владей. Япония не е като останалите страни. Ни най-малко дори — уморено го прекъсна дел Аква. — Най-официално ви предупреждавам, капитане, да не се месите във вътрешните работи на тази страна.

— Съгласен съм. Извинете ме за казаното. Беше нетактично и наивно от моя страна да говоря така открито. За щастие бурите са нещо естествено по това време на годината.

— Ако извие буря, ще бъде пръст божи. Но вие няма да закачате лоцмана!

— О, нима?

— Именно. Нито ще заповядвате на друг да го извърши.

— Дал съм клетва на моя крал да унищожавам враговете му. Англичанинът е национален враг. Паразит, пират и еретик. Ако сметна за необходимо да го премахна, то си е лично моя работа. Аз съм капитан на тазгодишния Черен кораб и следователно съм също така и губернатор на Макао за тази година, с права на вицекрал в района, и ако реша да премахна него, Торанага или когото и да било другиго, ще го направя.

— В такъв случай ще го извършите въпреки изричната ми забрана и рискувате незабавно отлъчване от църквата.

— Не е във вашата власт да го направите. Въпросът е светски, а не духовен.

— За голямо ваше съжаление църквата тук е замесена в политиката и търговията с коприна — всичко има отношение към безопасността на църквата. И докато съм жив, кълна се в надеждата си за спасение, никой няма да поставя в опасност бъдещето на католическата църква в Япония!