— Благодаря ви, че се изразихте без заобикалки, ваше високопреосвещенство. Специално ще се занимая с изучаването на Япония.
— Горещо ви го препоръчвам, за благото на всички нас. Тук търпят християнството единствено защото даймио вярват безпрекословно, че ако ни прогонят и изкоренят вярата ни, Черният кораб няма да дойде. Ние, езуитите, сме им необходими и ако имаме някакво влияние, то е, защото единствено ние говорим и двата езика и можем да превеждаме и посредничим в търговията. За жалост това не е истина. Убеден съм, че търговията ще продължи независимо от нашето положение и положението на църквата, защото португалските търговци се грижат повече за собствените си егоистични интереси, отколкото за това да служат на бога!
— Може би не по-малко очевидни са егоистичните помисли на църковните служители, които се опитват да ни принудят — дори стигат дотам, че молят негово светейшество да им даде законни права — да ни принудят да влизаме във всяко пристанище, в което те си наумят, и да търгуваме с всеки даймио, който им е угоден, независимо от явните опасности.
— Вие се забравяте, капитане!
— Съвсем не забравям, че миналогодишният Черен кораб се изгуби някъде по пътя от Япония за Малака заедно с целия си екипаж и двеста тона злато и сребро на стойност петстотин хиляди крусадос, защото потеглянето му беше неоснователно забавено по ваше лично настояване, докато настъпи неблагоприятният сезон. Не забравям също, че това разори всички оттук до Гоа.
— Забавянето бе наложително поради смъртта на тайко и вътрешните политически ходове във връзка е онаследяването.
— Не забравям също, че поискахте от вицекраля на Гоа да анулира идването на Черния кораб преди три години и да го изпрати чак когато вие решите, в което пристанище вие определите, и че той прецени хода ви като нагло вмешателство.
— Това беше направено с цел да сложим юзди на тайко, да предизвикаме икономическа криза по средата на идиотската война с Корея и Китай като възмездие за мъченическите екзекуции в Нагасаки, изпълнени по негова заповед, поради безумните му нападки срещу църквата и като протест срещу Указите за прогонване, които току що беше издал и с които ни изгонваше от Япония. Ако вие ни сътрудничите и следвате съветите ни, цяла Япония ще се покръсти за едно — единствено поколение! Кое е по-важно — търговията или спасението на душите?
— Отговорът ми е — душите. Но щом ме просветихте в японските дела, нека ги поставя в правилна светлина. Единственият ключ към китайските коприни и злато е японското сребро. Огромните печалби, конто извличаме оттук и изнасяме в Малака и Гоа, а оттам в Лисабон, издържат цялата ни Азиатска империя, всичките ни укрепени градове, мисии, експедиции, мисионери, открития и плащат за повечето, ако не за всички наши европейски начинания, не позволяват на еретиците да надделеят над нас и ги държат далеч от Азия, която би им дала материалните средства, нужни да ни погубят — и нас, и вярата ни. Та кое е по-важно, отче — испанското, португалското и италианското християнство или японското?
Дел Аква изгледа военния е изпепеляващ поглед.
— Веднъж завинаги ви казвам: НЯМА ДА СЕ БЪРКАТЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ТАЗИ СТРАНА!
От огъня се изтърколи едно въгленче и запръска искри по килима. Ферейра, който седеше най-близо до камината, го ритна обратно вътре.
— И ако аз ви послушам, как ще постъпите с еретика? И Торанага?
Дел Аква седна пак на мястото си с чувството, че е победил.
— Засега не знам. Но дори мисълта да се премахне Торанага е абсурдна. Той е много благосклонен към нас и е настроен положително към увеличаването на търговията. — Гласът му отпадна. — А следователно и на вашите печалби.
— Както и на вашите — пламна отново Ферейра.
— Нашите печалби са посветени на службата на бога, което ви е много добре известно. — Дел Аква наля с изморен жест вино по чашите и му предложи, за да го поуспокои. — Хайде, Ферейра, стига сме се карали. Проблемът с еретика е много сериозен, признавам. Но кавгите не допринасят за нищо. Трябва ни вашият съвет, ум и сила. И повярвайте ни — Торанага е от жизнено важно значение за нас. Ако не е той да обуздава останалите регенти, цялата страна отдавна да е затънала отново в пълна анархия.
— Така е, капитане — додаде Алвито. — Но аз не разбирам защо той е все още в крепостта и се е съгласил да се отложи заседанието. Струва ми се невероятно да се е оставил да го надхитрят. Невъзможно е да не знае, че Осака е стегната в по-сигурен обръч от девствения пояс на съпругата на някой ревнив кръстоносец. Трябваше да си тръгне още преди няколко дни.