Ферейра отново се обади:
— Щом Торанага е от такова жизнено важно значение, защо тогава поддържате Оноши и Кияма? Нали те са се съюзили с Ишидо срещу него? Защо не ги посъветвате да не го вършат? Този въпрос беше обсъден едва преди два дни.
— Те само ни съобщиха за решението си, капитане. Не сме го обсъждали.
— А може би е трябвало, ваше високопреосвещенство. Щом е от такова значение, защо не сте ги посъветвали да не го вършат? Под заплахата от отлъчване от църквата.
Дел Аква въздъхна:
— Де да беше толкова просто. В Япония не може да се действува по такъв начин. Те ненавиждат всякаква външна намеса във вътрешните им работи. Дори само един намек от наша страна трябва да се поднася по-най тактичен начин.
Ферейра пресуши сребърния бокал, сипа си още вино и се опита да си наложи спокойствие, защото имаше нужда от езуитите — без техните преводачи беше безпомощен. Трябва да осигуриш успеха на това плаване, каза си той. Ти пролива пот и кръв цели единадесет години в служба на краля, за да спечелиш — с пълно право — най-голямата награда, която той може да даде — капитанството на годишния Черен кораб и една десета от печалбата, която върви ръка за ръка с тази чест; една десета от коприната, златото и среброто и от печалбата при всяка сделка. Сега ще си богат до края на живота си — за тридесет живота, ако ги имаше, и то само от едно — единствено плаване. Ако го осъществиш.
Ръката на Ферейра неволно докосна дръжката на рапирата или по-точно сребърния кръст, преплетен в изящната и филигранна украса.
— Кълна се в Христовата кръв, че моят Черен кораб ще отплава навреме от Макао за Нагасаки и после този най-богат кораб в историята на земята ще се насочи на юг за Гоа заедно с ноемврийския мусон, а оттам — за дома. — И добави наум: дори ако се наложи да подпаля цяла Япония, цяло Макао и цял Китай, за да го осъществя! Кълна се в Девата!
— Нашите молитви ще ви съпътствуват — допълни дел Аква най-искрено. — Известно ни е огромното значение на вашето плаване.
— Тогава какво предлагате? Без пристанищни разрешителни и позволителни за търговия аз съм с вързани ръце. Не можем ли да минем без регентите? Може би има някакъв друг начин?
Дел Аква поклати глава.
— Какво ще кажеш, Мартин? Ти си търговският ни експерт.
— Съжалявам, но е невъзможно. — Алвито бе изслушал разгорещената препирня с напиращо в сърцето му възмущение. Какъв нагъл кретен, как може да няма никакви обноски! И веднага добави: — Ах, господи, дай ми търпение, защото църквата ни би загинала тук без този човек и подобните нему. Убеден съм, капитане, че след ден-два всичко ще се уреди и документите ще бъдат подпечатани. Най-много след седмица. Торанага има да решава доста сложни проблеми в този момент. Уверен съм, че всичко ще се уреди.
— Една седмица мога да изчакам. Но нито ден повече. — Скритата заплаха в гласа на военния внушаваше страх. — Ако можех да го пипна този еретик, щях да изкопча истината от него! Спомена ли Торанага нещо за въпросната вражеска флотилия?
— Не.
— Бих искал да знам каква е истината, защото корабът ми ще е издут като угоена свиня — трюмовете ще са претъпкани с повече коприна, отколкото изобщо е била събирана на едно място. Вярно, че е от най-големите кораби в света, но нямаме ескорт и стига една — единствена вражеска фрегата да ни спипа в открито море — или онази холандска брантия „Еразъм“ — и с нас е свършено. На бърза ръка ще ме принуди да сваля кралското знаме на Португалия. Най-добре англичанинът да не отплава никога с кораба си, особено ако е снабден с оръдия и снаряди.
— Така е — промърмори дел Аква.
Ферейра допи виното си.
— Кога ще изпратят Блакторн в Идзу?
— Торанага не ми каза точната дата, но останах с впечатлението, че много скоро — отговори Алвито.
— Може би днес?
— Не знам. След четири дни регентите ще се съберат на заседание. Предполагам, че след това.
Дел Аква каза натъртено:
— Не закачайте Блакторн. Нито него, нито Торанага.
Ферейра стана.
— Трябва да се прибирам на кораба. Ще вечеряте ли с нас? И двамата? Добре, на смрачаване. Ще имаме угоен петел, телешки бут и мадейра. Дори и пресен хляб.