— Струва ми се, че да, ваше високопреосвещенство. Но се носят слухове, че Торанага и Ябу отново са се сближили.
— Не бих имал доверие на това изчадие адово.
— Убеден съм, че и Торанага мисли така. Както съм убеден, че Ябу също не е искрен с него.
В този момент отвън се дочу някаква препирня. Вратата се разтвори рязко и в стаята нахълта качулат монах, който се опитваше да се освободи от отец Солди.
— Исус Христос да ви благослови — пропя той със стържещ от омраза глас. — И дано прости греховете ви.
— Отец Перес! Какво правите тук? — избухна дел Аква.
— Завърнах се в тази помийна яма, наречена Япония, за да донеса отново на езичниците Словото господне.
— Но вие сте прогонен по силата на Указа за подстрекателство към бунт и ви е забранено да се завръщате под страх от незабавна смърт! По едно чудо се спасихте от мъченическите екзекуции в Нагасаки и ви бе заповядано…
— Всичко е в божите ръце и един кирлив езически указ, издаден от мъртъв маниак, няма никакво отношение към мен. — Монахът беше нисък, слаб испанец с дълга неподдържана брада. — Дойдох да довърша божието дело. — Той погледна към отец Алвито. — Как върви търговията, отче?
— За щастие на Испания, много добре — отвърна Алвито с леден глас.
— А пък аз не прекарвам времето си в търговските кантори, а с паството си, отче.
— Много похвално — сряза го Аква. — Но си го прекарвайте където ви нареди папата — извън Япония. Тук е наша територия. Освен това територията е португалска, а не испанска. Трябва ли да ви напомням, че трима папи наредиха всички ордени, освен нашия, да напуснат Япония? И крал Филип заповяда същото.
— Не си правете труда, ваше преосвещенство, да ми държите проповеди. Делата господни стоят над всички земни заповеди. Аз се завърнах да разтворя вратите на църквите и да призова множеството да въстане срещу езичниците.
— Колко пъти трябва да ви предупреждавам? Не можете да се отнасяте с японците като с инките — деца на джунглата, без история и без култура. Забранявам ви да изнасяте проповеди и настоявам да се подчините на заповедите на светейшите папи!
— Ние ще покръстим езичниците. Слушайте, ваше преосвещенство, в Манила чакат да се качат на кораб и да пристигнат тук още сто мои братя заедно с безброй славни конквистадори, които ще ни защитят при нужда. Ще проповядваме открито, ще носим одеждите си открито и няма да се спотайваме по ъглите, навлечени в идолопоклоннически копринени ризи като езуитите.
— Не бива да предизвиквате властите, защото ще погубите католическата църква!
— Казвам ви го направо и открито — ние се връщаме в Япония и ще останем тук! Ще проповядваме Словото напук на вас — напук на всеки прелат, архиепископ, крал или дори папа, за възхвала на бога!
И монахът тресна вратата след себе си.
Пламнал от ярост, дел Аква си наля чаша мадейра. Няколко капки от виното се разсипаха по полираната повърхност на писалището му.
— Тези испанци ще ни погубят — Дел Аква отпи бавно, като се опитваше да се успокои. След дълго мълчание добави: — Мартин, нека някои от твоите хора го следят какво върши. И най-добре веднага да предупредиш Кияма и Оноши. Всичко може да се случи, ако този глупак започне да проповядва публично.
— Да, ваше високопреосвещенство. — До вратата Алвито се поколеба. — Първо Блакторн, а сега и Перес. Съвпадението е прекалено голямо. Възможно е испанците в Манила да са знаели за него и да са го пуснали да дойде, за да ни омотае в мрежите си.
— Възможно е, но по-вероятно е между тях да няма никаква връзка — Дел Аква пресуши чашата си и я постави внимателно на масата. — Във всеки случай с божията помощ и нашето старание няма да допуснем някой от тях двамата да навреди на Майката църква — независимо от цената, която ще платим.