Лекарят плъзна пръсти по белезите на бедрото му и го погледна въпросително. Блакторн изимитира с уста шума от изстрел, защото преди много години на това място го прониза куршум от мускет, а лекарят отговори с а со десу и кимна с глава. После продължи да го опипва по-надълбоко, но не болезнено, над слабините и стомаха. Най-накрая каза нещо на Рако, тя кимна, поклони се и му благодари.
— Ичи бан? — попита Блакторн, защото изгаряше от нетърпение да разбере дали лекарят го е намерил за здрав.
— Хай, Анджин-сан.
— Хонто ка?
— Хонто.
Каква полезна дума е това „хонто“, помисли си Блакторн. „Наистина ли?“, „Да, наистина.“
— Домо, доктор-сан.
— До иташимашите — поклони се в отговор лекарят. — Моля, няма защо.
Блакторн също му се поклони. Момичетата го отведоха и чак когато го сложиха да легне на рогозките, разхлабиха кимоното му и Соно започна нежно да му масажира гърба, той си спомни, че бе стоял чисто гол пред лекаря, момичетата и самураите, а нито бе почувствувал някакъв срам, нито бе усетил те да изпитват срам от голотата му.
— Нан десу ка, Анджин-сан? — попита Рако. — Какво има, уважаеми лоцмане? Защо се смеете? — Белите й зъби блеснаха, веждите и бяха изскубани и после изрисувани във формата на полумесец. Черната й коса бе вдигната високо на главата, а кимоното й беше розова на цветя със сивозелен пояс.
Защото съм щастлив, Рако-сан. Но как да ти го кажа?
Как да ти обясня, че се засмях, защото се чувствувам добре, защото за пръв път, откак напуснах дома, се освободих от всички грижи, защото масажът отпусна всички мускулчета на гърба ми и сега го чувствувам като нов, както впрочем и цялото си тяло. Защото Торанага-сама ме изслуша докрай и защото забих три тлъсти снаряда в езуитския кораб и други шест във флотата на проклетите португалци!
Той не се стърпя, скочи на крака, стегна кимоното си около кръста и затанцува безгрижен бърз моряшки танц, като си пееше в такт с пълно гърло.
Момичетата се ококориха. Вратата се плъзна встрани и на прага се появиха четиримата самураи, не по-малко опулени. Блакторн танцува и пя с все сили и глас, докато накрая не издържа, избухна в гръмогласен смях и се търколи на пода в пълно изтощение. Момичетата запляскаха с ръце, а Рако се опита да имитира танца му, но дългото кимоно й пречеше и тя не успя да го докара. Останалите също наскачаха и го замолиха да им покаже как го прави, така че той затанцува отново, а трите момичета се строиха в една редица, вдигнали високо кимона, и следяха краката му. Разбира се, нищо не се получи и след малко те вече се кискаха и бърбореха, и си вееха с ветрилата.
Внезапно самураите се сковаха и се хвърлиха на пода в нисък поклон. На вратата бе застанал Торанага с Марико и Кири от двете му страни и неизменните телохранители самураи. Трите момичета коленичиха, поставиха ръце на пода с дланите надолу и се поклониха, но смехът не напусна лицата им и по тях нямаше и следа от страх. Блакторн също се поклони учтиво, но не толкова ниско, колкото жените.
— Конничи уа, Торанага-сама — поздрави той.
— Конничи уа, Анджин-сан — отвърна Торанага на поздрава му и веднага зададе някакъв въпрос.
— Моят господар пита какво правехте, сеньор — преведе Марико.
— Това беше просто танц, Марико-сан — отговори Блакторн и се почувствува ужасно глупаво. — Наричаме го „хорнпайп“ — моряшки танц, който се играе под акомпанимента на моряшки песни. Едновременно се пее и танцува. Почувствувах се щастлив — може да е само от сакето. Извинявам се и се надявам, че не съм обезпокоил Торанага-сама.
Тя преведе.
— Моят господар иска да види танца и да чуе песента.
— Сега ли?
— Разбира се, че сега…
Торанага вече се беше настанил на пода с кръстосани крака, а малобройната му свита се разпръсна из стаят. Всички бяха вперили погледи в Блакторн и го чакаха да започне.
На ти сега, глупако, така ти се пада — изруга се той наум. Ето какво става, като се отпуснеш. Сега трябва да дадеш представление, а много добре знаеш, че пееш фалшиво и танцуваш като мечка.