Блакторн се разстрои.
— От какво е умрял?
— Господарят казва, че умрял, щом извикали името му.
— Ах, горкият човечец!
— Господарят казва, че животът и смъртта са едно и също. Душата на свещеника ще чака до четиридесетия ден и тогава отново ще се роди. Защо да се тъжи? Това е необратим закон на природата. — Тя щеше да каже още нещо, но се спря и само добави: — Будистите вярват, че ние, хората, се раждаме и прераждаме много пъти, докато най-накрая достигнем съвършенство и нирвана — небесно спокойствие.
Блакторн отложи тъгата си за по-късно и се съсредоточи върху Торанага.
— Мога ли да го помоля за екипажа ми…
Той млъкна, тъй като Торанага извърна поглед към младия самурай, който се втурна забързан в стаята, поклони му се и зачака.
— Нан джа? — попита Торанага.
Блакторн не разбра нищо от думите, които си размениха, само по едно време му се стори, че чу прякора на отец Алвито — Цуку. Торанага му хвърли мълниеносен поглед и леко се подсмихна, а Блакторн се зачуди дали Торанага не е изпратил да повикат езуита във връзка с казаното от него. Дано да е така и дано Алвито да затъне и кал до гушата. Дали съм успял — попита се той. Реши да не задава въпроси на Торанага, колкото и да му се искаше.
— Каре ни мацу йони — каза в заключение Торанага.
— Гьой — отвърна самураят, поклони се и излезе. Торанага отново се обърна към Блакторн.
— Какво говорехте, Анджин-сан? — преведе Марико. — Споменахте нещо за екипажа.
— Да. Възможно ли е Торанага-сама да ги вземе и тях под своя закрила? Ще ги изпратят ли също в Йедо?
Тя го попита. Торанага пъхна мечовете си в пояса на късото си кимоно.
— Моят господар казва: разбира се, всичко вече е уредено и няма защо да се безпокоите за тях или за кораба си.
— Всичко ли е наред с кораба? Грижат ли се добре за него?
— Да. Той казва, че вече е изпратен в Йедо.
Торанага стана. Всички започнаха да му се кланят, но Блакторн ги прекъсна най-неочаквано:
— И последно…
Той млъкна и се изруга наум, тъй като разбра колко неучтиво е постъпил. Торанага явно бе дал да се разбере, че разговорът е приключил, и церемонията по сбогуването бе прекъсната от думите му, та сега всички стояха объркани и не знаеха да довършат поклоните си, да изчакат или да започнат отначало.
— Нан джа, Анджин-сан? — Гласът на Торанага бе станал сух и недружелюбен, защото в първия момент и той се бе объркал.
— Гомен насай, извинете, Торанага-сама, не исках да бъда неучтив, а само да помоля Марико-сан да остане още малко с мен, преди да замина. Ще ми бъде от голяма полза.
Торанага само изгрухтя кратко разрешение и излезе, съпроводен от Кири и личната си охрана.
Ама че докачливи копелета, ядоса се Блакторн. Господи, тук трябва да внимавам за всяка дума. Той избърса чело с ръкава на кимоното си и моментално прочете по лицето на Марико колко е сбъркал. Рако побърза да му подаде малка кърпичка, от които японците имаха неизчерпаем запас, скрит някъде в гънките на широките им пояси. Той си даде сметка, че носи кимоното на „господаря си“ и очевидно не е редно да си трие потта с господарския ръкав. Ах, господи, още едно светотатство! Не, аз никога няма да се науча — никога.
— Анджин сан. — Рако му подаваше чашка саке. Той и благодари и го изгълта на един дъх. Тя веднага напълни отново чашката. И тогава той видя, че по челата на всички в стаята блестят капчици пот.
— Гомен насай — извини се той, пое подадената чашка и добродушно я подаде на Марико. — Не знам дали това влиза в учтивите ви обноски, но бихте ли приели чашка саке? Позволено ли е? Или трябва да си удрям челото в земята?
Тя се засмя.
— Да, така е прието, но моля ви, не си удряйте челото. И няма защо да ми се извинявате, капитане. Мъжете не се извиняват на дамите. Каквото и да правят, все е правилно. Или поне така мислим ние, жените. — Тя обясни на момичетата за какво е станало дума и те закимаха много сериозно, но очите им се смееха. — Пък и откъде можехте да знаете, Анджин-сан — продължи Марико, отпи едва-едва от чашката и му я подаде обратно. Благодаря ви, но няма да пия повече, защото сакето ме удря право в главата и краката. Но вие бързо се учите, а сигурно ви е много трудно. Не се безпокойте обаче, Анджин-сан, защото Торанага-сама ми каза, че ви намира за изключително схватлив. Никога не би ви подарил кимоното си, ако не беше доволен от вас.