— Стори ми се, че изпрати да повикат Цуку-сан.
— Отец Алвито?
— Да.
— Трябваше да го попитате, капитане. На мен нищо не ми каза. И много умно, защото ние, жените, не разбираме от политика.
— А со десу ка? Дано всички жени разбират колкото вас и са също тъй мъдри.
Марико си вееше, подгънала удобно крака под себе си.
— Танцувахте много добре, Анджин-сан. И жените ви ли танцуват така?
— Не, само мъжете. Това е мъжки, моряшки танц.
— Щом искате да ми задавате въпроси, може ли първо аз да ви попитам нещо?
— Разбира се.
— Как изглежда вашата съпруга?
— Тя е на двадесет и девет години. Висока е в сравнение с вас. По нашите мерки аз съм висок един метър и осемдесет и пет сантиметра, а тя е около един метър и седемдесет сантиметра, докато вие сте приблизително метър и половина — така че тя ще е с цяла глава по-висока от вас и съответно по-едра. Цветът на косата й е… — Той посочи към чистите кедрови дъски и всички очи в стаята проследиха жеста му, след което отново се върнаха върху лицето му — приблизително такъв цвят. Руса, с червеникав оттенък. Очите й са сини, много по-сини от моите, дори синьозелени. Косата й е дълга и я носи разпусната.
Марико преведе думите му на останалите и те затаиха дъх, местеха погледи от кедровите греди върху него, включително и самураите телохранители. Рако попита нещо.
— Рако-сан пита дали тялото й е като нашите.
— Да, но в бедрата е по-широка и по… Общо взето, нашите жени са по-закръглени и с много по-едри гърди.
— И всичките ли са по-високи от нас — и жените, и мъжете?
— В повечето случаи — да. Но имаме и ниски хора, като вас. Аз намирам дребния ви ръст за очарователен.
Аса също попита нещо и всички наостриха уши от любопитство.
— Аса-сан пита: как бихте сравнили нашите жени с вашите по отношение на леглото?
— Не ви разбирам.
— Ах, извинете ме. Като казваме легло, ние имаме предвид интимните въпроси. Да легнеш с някого, означава физическият контакт между мъжа и жената. Много е по-учтиво от всякакъв друг начин на изразяване.
Блакторн потъпка смущението си и отговори:
— Ами… аз такова… откак съм тук, само веднъж имах случай да… използувам леглото… Още в селото и… не си спомням почти нищо, защото, такова… бях изморен от плаването и състоянието ми беше полуспящо, полубудно. Но… доколкото имам впечатление… такова… беше доста задоволително…
Марико се намръщи.
— Откак сте тук, само веднъж сте лягали с жена?
— Да.
— Но тогава вие сигурно се усещате много напрегнат! Някоя от тези дами с удоволствие ще легне с вас, Анджин-сан. Или и трите, ако желаете.
— Ъ?
— Но да, разбира се. Ако пък не желаете никоя от тях, не се притеснявайте, те няма да се обидят. Само ми кажете какъв тип жена ви харесва и всичко ще се уреди незабавно.
— Благодаря, но не сега.
— Сигурен ли сте? Моля да ме извините, но Кирицубо-сан нареди много да внимаваме за здравето ви, а за какво здраве може да става дума без лягане с жена? Това е от голямо значение за мъжете, нали? От много голямо значение.
— Благодаря, но аз… Може би по-късно.
— Имате достатъчно време. С удоволствие ще се върна при вас след това. И ако желаете, ще имаме време да си поговорим до насита. Имате още най-малко четири пръчки време. — И поясни: — Преди залез слънце няма да потеглите.
— Благодаря, но не сега — повтори Блакторн, смутен от прямотата, с която го подканяха да легне с жена, и липсата на всякакви задръжки и свян по този въпрос.
— Но те наистина биха искали да ви услужат, Анджин-сан. О! Може би предпочитате момче?
— Ъ?
— Момче. Ако предпочитате, можем да ви го осигурим също тъй лесно. — Усмивката и беше искрена, тонът — най-естествен.
— ??!
— Какво има?
— Вие сериозно ли ми предлагате момче?
— Разбира се, Анджин-сан. Какво толкова? Казах, че ще ви изпратим момче, но само ако вие желаете.
— Не желая. — Блакторн усети как кръвта нахлува в лицето му. — Имам ли вид на гнусен педераст?
Острият му тон проряза стаята. Всички го зяпнаха, без да могат да отместят очи от него. Марико се поклони раболепно и остана със сведена до пода глава.