— Моля да ме извините, направих ужасна грешка. Оскърбих ви, а единственото нещо, за което мислех, беше да ви угодя. Не съм разговаряла с чужденец, освен със светите отци, и затова нямам представа за вашите… интимни обичаи. Никой не ме е просвещавал, защото светите отци никога не говорят на тази тема.
Главният от самураите, Кадзу Оан, наблюдаваше сърдито цялата сцена. Негово задължение беше да се грижи за безопасността и здравето на варварина и той бе видял със собствените си очи колко благоразположен беше Торанага-сама към него, а ето че Анджин-сан бе силно разгневен.
— Какво му стана?! — попита той ядосано, защото явно тази глупава жена бе казала нещо обидно на този тъй важен затворник.
Марико му обясни какви реплики са си разменили с Блакторн.
— Наистина не разбирам защо е толкова раздразнен, Оан-сан — каза тя в заключение.
Оан се почеса по главата, силно озадачен.
— Извинете, но бяхте ли достатъчно учтива? Да не би да сте употребили някоя погрешна дума?
— О не, Оан-сан, сигурна съм. Чувствувам се ужасно. Очевидно аз съм отговорна за станалото.
— Не, трябва да е нещо друго. Но какво?
— Това е, Оан-сан, само това.
— Е, не мога да ги разбера тези варвари — отчая се Оан. — За благото на всички ни, успокойте го, Марико-сан. Сигурно е нервен, защото отдавна не е лягал с жена. Ти — заповяда той на Соно — донеси още горещо саке и горещи хавлиени кърпи! Ти, Рако, започни за разтриваш врата на този дявол. — Момичетата се спуснаха да изпълняват нарежданията му. Тогава на него му хрумна — дали пък не е импотентен? Тази история за момичето в селото ми се стори много мъглява. Дали горкичкият не се ядоса така, защото подкачихте темата, а него хич не го бива?
— Много се извинявам, но не мисля така. Лекарят каза, че бил много надарен.
— Да, но ако е импотентен, това ще обясни яда му. На негово място и на мен щеше да ми се крещи. Да, попитайте го!
Марико незабавно изпълни нареждането му и за голям ужас на Оан лицето на варварина отново се наля с кръв и стаята се изпълни с отвратителни варварски думи.
— Той… той каза „не“ — едва прошепна Марико.
— Всички тези думи значеха само „не“?
— Те… използуват много описателни ругателски думи, когато са възбудени.
Оан започна да се поти от притеснение, защото този път той беше отговорен за станалото.
— Успокойте го! Попитайте го, Марико сан — започна Оан. — Или я по-добре недейте. Просто го успо…
Той млъкна. По коридора се зададе Хиромацу. Оан поздрави с треперещ глас, защото старият Железен юмрук, който и при най-добри обстоятелства беше невъзможно строг началник, през последната седмица се държеше, сякаш имаше цирей на задника, а днес беше по-зле от всякога. Понижи в чин десет души за неспретнат вид, цялата нощна стража маршируваше позорно из крепостта, на двама самураи им нареди да си направят сепуку, задето закъснели за дежурство, а четирима събирачи на изпражнения били хвърлени от крепостната стена, защото разсипали част от кофата в градината на крепостта.
— Държи ли се добре, Марико-сан? — попита Хиромацу раздразнено. Оан беше убеден, че тази глупава жена, причинила неприятностите, ще разкаже за станалото и главите им ще хвръкнат на всички, и то с право. За голямо облекчение тя каза, че всичко било наред.
— Наредено ви е да тръгнете заедно с Кирицубо-сан.
— Да, Тода-сама.
Хиромацу продължи проверката на постовете, а Марико се замисли: защо я пращаха? Дали за да превежда на Кири и варварина по време на пътуването? Нима бе толкова важно? Дали и други жени на Торанага щяха да пътуват с тях? Садзуко може би? Би било опасно да я изпращат по море. Сама ли ще бъда с Кири, или и съпругът ми ще дойде? Ако той остане тук — а негов дълг е да бъде при господаря си — кой ще се грижи за дома му? И защо по море? Пътят за Токайдо е все още безопасен. Не вярвам Ишидо да ни направи нещо. Впрочем не — като заложници цената ни е голяма: Садзуко и Кирицубо, а и останалите също. Дали не е това причината, поради която ни пращат по море?
Марико цял живот бе мразила морето. Прилошаваше й само като го погледнеше. Но щом трябва, ще вървя, и туйто. Карма. Тя отклони мисълта за неизбежното и се замисли за по-непосредствени неща — странния варварин, който й причиняваше само неприятности.
Щом Железният юмрук зави зад ъгъла Оан вдигна глава и всички въздъхнаха облекчено. По коридора се зададе Аса със сакето, следвана по петите от Соно с горещите хавлиени кърпи.