— Попитайте отец Алвито!
Де да можех, мислеше си тя, объркана. Но ми е заповядано да не обсъждам с него нито дума от казаното тук — само с Кири и с господаря. Молих се на господа и на светата Дева да ми се притекат на помощ, но те не пожелаха да разговарят с мен. Единственото, което знам, е, че откак вие пристигнахте тук, имаме само неприятности. И аз имам само неприятности…
— Щом е грях, както твърдите, защо много от нашите свещеници го вършат и винаги са го вършили? Някои будистки секти дори го препоръчват като форма на култ. Та нали моментът на Облаците и Дъжда е най-близкото състояние до сливането с бога, достъпно на простосмъртните? Свещениците не са лоши хора — поне не всички. А някои от светите отци също го предпочитат. Те грешни ли са? Разбира се, че не! Защо да се лишат от едно най-обикновено удоволствие, щом жените са им забранени? Глупаво е да се говори, че нещо, свързано с леглото, е грях и проклето от бога!
— Содомията е мерзост и е противозаконна! Попитайте изповедника си!
Вие сте една мерзост, вие, капитане, идеше и на Марико да изкрещи. Как смеете да сте толкова груб и слабоумен! Неугодно богу, казахте? Та това е абсурд! Неугодно на вашия зъл бог може би. Твърдите, че сте християнин, но очевидно не сте, очевидно сте лъжец и измамник. Може да знаете невероятни неща и да сте посетили непознати места, но явно не сте християнин и богохулствувате. Дали не сте изпратен от сатаната? Грях значи? Каква нелепост!
Беснеете за най-нормални неща и се държите като луд. Разстроихте светите отци и господаря Торанага, предизвикахте дрязги помежду ни, обърнахте с краката нагоре онова, в което вярваме, измъчвате ни с намеци за истината и лъжата — като много добре знаете, че не можем веднага да докажем нито едното, нито другото.
Искам да ви кажа, че ви презирам — вас и всички варвари. Да, варварите объркаха целия ми живот. Те мразеха баща ми, задето им нямаше доверие и открито молеше диктатора Города да ги изхвърли от страната. Те насъскаха диктатора и той започна да ненавижда баща ми — най-верния си пълководец, човека, който му помогна повече дори от генерал Накамура и Торанага-сама. Те повлияха на диктатора да оскърби баща ми и той изгуби ума си, бе принуден да извърши немислимото и причини всичките ми мъки.
Да, те са виновни за всичко това и за много други неща. Ала те също така донесоха със себе си несравнимото Слово господне и в тъмните часове на непоносимите ми страдания, когато бях върната от страшното ми изгнание в един още по-страшен живот, Делегатът посетител ми показа Пътя, отвори очите и душата ми и ме покръсти. И Пътят ми вдъхна сили да понеса живота, изпълни сърцето ми с безкрайно успокоение, свободи ме от непоносими мъки и ме ощастливи с обещанието за Вечно спасение.
Каквото и да се случи, аз съм в божиите ръце. Ах, пресвета Богородице, дари ми покой и помогни на бедната грешница да се справи с този враг!
— Извинявам се за грубото си държане — произнесе тя на глас. — Имате пълно право да се сърдите. Аз съм само една глупава жена. Моля ви да бъдете търпелив е мен и да простите глупостта ми, Анджин-сан.
Гневът на Блакторн моментално се изпари. Как може един мъж да се сърди дълго време на жена, ако тя открито признае грешката си?
— Аз също се извинявам, Марико-сан — меко й отвърна той. — Но за нас няма по-страшна обида от това да намекнеш на някого, че е педераст или содомит.
Значи всички сте по детински глупави, зли и невъзпитани. Но какво ли може да се очаква от едни варвари — мислеше тя, ала на глас изрече разкаяно:
— Разбира се, че сте прав, Анджин-сан, моля ви да приемете извиненията ми. — Тя въздъхна и продължи с такъв меден гласец, че би омилостивила дори и съпруга си в най-лошото му настроение. — Да, грешката беше изцяло моя. Много се извинявам.
Слънцето бе докоснало хоризонта, но отец Алвито продължаваше да чака в приемната с дневниците в ръка. Господ да го убие този Блакторн, кълнеше той наум.
Никога преди Торанага не го беше карал да чака, както и никой друг даймио, дори тайко. През последните осем години от управлението на тайко езуитът бе получил невероятната привилегия да влиза при него незабавно, както и сега при Торанага. В случая с тайко обаче той бе спечелил привилегията си благодарение на безупречното владеене на японския език и на острия си търговски нюх. Познанията му за вътрешния механизъм на международната търговия спомогнаха за увеличаването на неизброимите тайкови богатства. И макар че тайко беше почти неграмотен, той много бързо схващаше чужди езици и имаше огромни политически познания. Така че Алвито процъфтяваше в сянката на деспота, учеше и научаваше и ако беше волята божия, щеше дори да го покръсти. Именно за тази работа го бе обучил най-старателно дел Аква, бе му набавил най-добрите учители измежду езуитите и португалските търговци. Алвито стана довереник на тайко, един от четиримата — при това единственият европеец — допуснат някога до личните му съкровищници.