Последна, нежна усмивка от деспота за тях двете и за него, Алвито.
— Пазете сина ми, всички го Пазете. И очите му се замъглиха завинаги.
Отец Алвито си спомни как го трогна това последно стихотворение, тъй типично за тайко. Понеже бе поканен да присъствува на смъртта му, той се бе надявал, че на прага и господарят на Япония ще се смири и ще приеме вярата и причастието — нещо, за което толкова пъти се бе колебал. Но не стана. „Ти изгуби завинаги царството господне, човече“ — тъжно промърмори тогава Алвито, защото се бе прекланял пред военния и политическия гений на тайко.
— Ами ако вашето царство господне се намира в задника на някое куче — обади се Очиба.
— Моля?
Той не беше сигурен, че е чул правилно думите й, отвратен от неочакваната змийска злоба. Познаваше я от дванадесет години, когато едва петнадесетгодишна тайко я взе за наложница, и винаги беше кротка, услужлива, мълчалива, сладко и щастливо усмихната.
— Казах: ами ако вашето царство небесно се намира в задника на някое куче?
— Господ да ви прости! Господарят ви е мъртъв едва от няколко минути…
— Господарят ми е мъртъв и заедно с него умря и вашето влияние над него. Ясно ли е? Той поиска да дойдете — добре, негово право беше. Но сега е във Великия безкрай и вече не командува. Командувам аз! Свещенико, вие воните както винаги и присъствието ви разваля въздуха. Махайте се от крепостта ми и ни оставете сами с нашата мъка!
Пламъкът на свещта трепна и озари лицето и. Беше една от най-красивите жени в страната. Той неволно се прекръсти, за да се предпази от злото, излъчвано от нея.
Смехът й го смрази.
— Махайте се, свещенико, и повече да не ви виждам! Дните ви са преброени.
— Толкова, колкото и вашите. Аз съм в божиите ръце. Съветвам ви да имате страх от бога, защото, ако вярвате, ще постигнете вечно спасение.
— Значи сте в божиите ръце? Ръцете на християнския бог? Може и да сте. А може и да не сте. Как ще се почувствувате, свещенико, ако умрете и изведнъж откриете, че няма бог, няма ад, няма вечно спасение и всичко е само сън в съня?
— Аз вярвам! Вярвам в бога, във възкресението и в Светия дух — изрече той на глас. — Обещанията на християнската религия са истина! Истина са, истина — аз вярвам!
— Нан джа, Цуку-сан?
В първия момент смисълът на японските думи не достигна до него.
На вратата стоеше Торанага, заобиколен от телохранителите си.
Отец Алвито се поклони, вече посъвзел се, а гърбът и лицето му бяха плувнали в пот.
— Извинете ме, че идвам непоканен. Бях се… замислил. Спомнях си разни неща и на колко събития съм имал щастието да бъда свидетел тук, в Япония. Имам чувството, че съм живял само тук и никъде другаде.
— Това е от голяма полза за нас, Цуку-сан. Торанага се запъти уморено към подиума и седна на обикновената възглавничка. Телохранителите безмълвно се подредиха като защитен параван.
— Вие пристигнахте тук в третата година на Теншо, нали?
— Не, господарю, в четвъртата. Годината на плъха — отговори Алвито, като използува тяхното летоброене. Трябваха му месеци, за да го научи. Годините започваха да се броят от някаква година нататък, избрана произволно от управляващия император. Голямо бедствие или дар свише можеше да сложи край на ерата и да започне нова, по негова прищявка. Тогава нареждаше на учените да подберат от старите китайски книги някакво име, което да е особено добра поличба, и наричаха с него новата ера. Тя можеше да продължи една или петдесет години. Теншо означаваше Небесна справедливост. Предната година огромна вълна бе отнесла в морето Двеста хиляди души. Всяка година получаваше и номер, и име. Имената се редуваха по същия начин, както и названията на часовете: заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче, глиган, плъх, вол и тигър. Първата година на Теншо се падна в годината на петела, така че 1576 година беше годината на плъха и четвъртата година на Теншо.
— Много неща се случиха през тези двадесет и четири години, нали, стари приятелю?
— Да, господарю.
— Да. Издигането на Города и неговата гибел. Издигането на тайко и смъртта му. А сега — думите му отекнаха в стената.
— Всичко е в ръцете на Безкрая — употреби Алвито думата, която можеше да означава и господ, и Буда.
— Нито господаря Города, нито тайко вярваха в някакви богове, нито дори в Безкрая.
— Нали Буда е казал, че много са пътищата, които водят до нирвана?