— Ах, Цуку-сан, вие сте мъдър човек. Как е възможно да сте толкова млад и толкова мъдър?
— Защо не беше това истина, господарю! Тогава бих могъл да ви бъда от по-голяма полза.
— Искали сте да ме видите?
— Да. Прецених, че поводът е достатъчно важен, за да дойда непоканен.
Алвито извади дневниците на Блакторн и ги постави на пода пред Торанага, като даде обяснението, подсказано от дел Аква. Видя как Торанага леко се намръщи и това го зарадва.
— Доказателство за това, че е пират?
— Да, господарю. Дневниците съдържат точните думи на заповедите им, които включват: „При нужда да превземат насилствено всяка открита от тях територия.“ Ако желаете, мога да ви направя точен превод на необходимите пасажи.
— Преведете всичко! Бързо!
— И още нещо, което Делегатът посетител заръча да ви предам.
Алвито му каза за картите и за Черния кораб, както бе уговорено с дел Аква, и с удоволствие забеляза, че лицето на Торанага светна.
— Отлично! Сигурни ли сте, че Черният кораб ще пристигне по-рано?
— Да — твърдо отговори Алвито. „Ах, господи, дано да стане както се надяваме!“
— Добре. Кажете на господаря си, че в най-скоро, време очаквам да прочета докладите му. Предполагам, че ще му трябват няколко месеца, за да получи сведенията?
— Помоли да ви предам, че ще ги приготви възможно най-бързо. Тези дни ще ви изпратим исканите карти. Ще бъде ли възможно да дадете по-рано необходимите разрешителни за нашия капитан? Това ще допринесе извънредно много за по-бързото пристигане на Черния кораб, Торанага-сама.
— Гарантирате ли, че корабът ще пристигне по-рано?
— Никой не може да гарантира за ветровете, бурите и морето. Но корабът ще тръгне рано от Макао.
— Ще получите документите преди залез слънце. Друго има ли? Следващите три дни няма да съм тук и ще бъда на разположение едва след като приключи заседанието на регентите.
— Не, господарю, благодаря. Моля се на Безкрая да ви пази както винаги.
Алвито се поклони и вече чакаше да го освободят, когато неочаквано вместо него Торанага освободи охраната си.
Това бе първият път, когато Алвито видя даймио без телохранители.
— Елате да седнете при мен, Цуку-сан — посочи Торанага подиума.
Никога не го бяха канили да се качи на подиум. Дали му гласуваше доверие, или му гласеше присъдата?
— Скоро ще има война — започна Торанага.
— Да — отговори той и си помисли: която няма да има край.
— Християните даймио Оноши и Кияма необяснимо защо се противопоставят на желанията ми.
— Не мога да отговарям за никой даймио, господарю.
— Но слуховете са лоши, нали? И за тях, и за останалите даймио християни.
— Мъдрият човек винаги ще постави на първо място интересите на империята.
— Да, но междувременно империята се разцепи на два лагера въпреки желанието ми. Мой и на Ишидо. Така че интересите на империята са или с едните, или с другите. Среден път не може да има. Къде са интересите на християните?
— На страната на мира. Християнството е религия, господарю — а не политическа идеология.
— Вашият отец великан е глава на църквата ви в Япония. Разбрах, че можете да говорите от името на този ваш папа.
— Забранено ни е да се месим в политиката ви, господарю.
— Да не мислите, че Ишидо ще се отнесе благосклонно към вас? — изостри се гласът на Торанага. — Той е върл противник на религията ви. А аз винаги съм се показвал добре разположен. Ишидо иска да приложи указите на тайко за вашето изгонване, и то незабавно, и завинаги да затвори страната за всички варвари. А аз търся разширяване на търговията.
— Но ние не контролираме никой от християните даймио!
— Тогава как да им повлияя?
— Не съм достатъчно осведомен, за да мога да ви дам съвет.
— Много добре ви е известно, стари приятелю, че ако Кияма и Оноши се съюзят с Ишидо срещу мен, всички останали даймио християни ще ги последват незабавно и тогава срещу всеки мой войник ще се изправят двадесет техни.
— Ако избухне война, ще се моля да победите.
— Ще имам нужда от нещо повече от молитви, особено ако противникът има двадесеторно превъзходство.
— Няма ли начин да се избегне войната? Започне ли, никога няма да свърши.
— И аз така мисля. И всички ще изгубим — и ние, и варварите, и християнската църква. Но ако всички даймио християни застанат сега открито на моя страна, война няма да има. Амбициите на Ишидо ще бъдат завинаги обуздани. Дори да вдигне бойния си флаг и да се разбунтува, регентите ще могат да го стъпчат като оризов червей.