Выбрать главу

Алвито усети как примката около врата му се затяга.

— Но ние сме тук само за да разпространяваме Словото господне. А не да се бъркаме в политиката ви, господарю.

— Предишният ви водач е предложил на тайко услугите на християните даймио в Кюшу, преди да покорим тази част от империята.

— Направил е голяма грешка. Не е бил упълномощен от църквата, нито от самите даймио.

— Той предложил да предостави на тайко кораби — португалски кораби, за да превозят войските ни в Кюшу, и предложил освен това португалски войни с пушки да ни помогнат. Дори срещу Корея и Китай.

— Пак твърдя, господарю, че е извършил грешка, без да е бил упълномощен от никого.

— Скоро всеки ще трябва да избира на чия страна да застане, Цуку-сан. Много скоро.

Алвито усети заплахата физически.

— Винаги съм готов да ви служа.

— А ако загубя, ще умрете ли с мен? Ще си направите ли сепуку — ще ме последвате ли в смъртта като верен придворен?

— Животът ми е в божиите ръце. Както и смъртта ми.

— Ах, да! Християнският ви бог — Торанага леко помръдна мечовете си. После се наклони напред. — Ако в следващите четиридесет дни Оноши и Кияма преминат на моя страна, Съветът на регентите ще анулира указите на тайко.

Какво да отговоря, отчаяно се питаше Алвито. Какво?

— Ние не можем да им въздействуваме, както вие мислите.

— Може би водачът ви трябва да им заповяда. Да им заповяда! Ишидо ще предаде и вас, и тях. Много добре го познавам. Както и Очиба-сама. Тя вече настройва наследника срещу вас.

Да, искаше му се на Алвито да извика, но Оноши и Кияма имат от Ишидо писмено поето задължение да им позволи да назначат всички учители на наследника и един от тях да бъде християнин! Освен това Оноши и Кияма са се заклели писмено, че според тях вие ще унищожите църквата, след като смажете Ишидо.

— Делегатът посетител не може да им нарежда, господарю. Това би било непростима намеса във вътрешните ви работи.

— Оноши и Кияма в срок от четиридесет дни и указите на тайко ще бъдат анулирани — никакви мръсни свещеници. Регентите ще им забранят да стъпят на японска земя.

— Какво?

— Ще останете само вие и вашите свещеници от вашия орден. Никой от другите — никой от смрадливите, просещи чернодрешковци, от онези босоноги, космата монаси, дето крещят глупави заплахи и създават само неприятности. Ако искате, ще получите и главите им — поне на тези, които са тук.

Цялото същество на Алвито крещеше: внимавай! Торанага никога не бе разговарял така открито. Една грешка — и може да го обидиш и да го направиш завинаги враг на църквата!

Помисли за предложението му! Само ние в цялата империя! Единственото нещо, което ще гарантира чистотата на църквата и нейната безопасност, докато тя расте и укрепва. Единственото безценно нещо. Единственото, което никой не може да ни даде — нито дори папата! Никой, освен Торанага. Ако Кияма и Оноши открито го подкрепят, Торанага ще премаже Ишидо и ще получи надмощие в Съвета.

Отец Алвито никога не бе допускал, че Торанага може да бъде толкова откровен. Или да предложи толкова много. Възможно ли е да накарат Оноши и Ишидо да се обърнат? Двамата се ненавиждат. Съюзили са се срещу Торанага по причини, които само те си знаят. Защо и кое би ги накарало да предадат Ишидо?

— Не съм упълномощен да ви дам отговор, господарю, или да обсъждам подобен въпрос. Мога само да повторя, че единствената ни цел е да спасяваме душите.

— Дочух, че синът ми Нага проявява интерес към християнската ви вяра.

Заплашва ли, или прави предложение — питаше се Алвито. Дали предлага да позволи на Нага да се покръсти — това би бил страхотен удар — или просто предупреждава: „Ако не ми помогнете, ще му заповядам да се откаже.“

— Вашият син, господарю, е един от благородниците е доста широки възгледи за религията.

Алвито изведнъж си даде сметка колко огромна е дилемата на Торанага. Беше притиснат до стената. Трябва да се споразумее с нас на всяка цена, осъзна той положението. Принуден е да опита. Каквото и да поискаме, ще ни го даде, стига да сме готови да преговаряме. Най-сетне признава, че равновесието на силите се поддържа от християните даймио! Каквото си поискаме! Какво ли можем да си пожелаем? Нищо. Освен…