Ръката на един от Сивите се стрелна към дръжката на меча, десетина Кафяви веднага го последваха, петдесетина Сиви изостанаха от тях само на част от секундата и чакаха Ишидо да извади меча си и да даде сигнал за атака.
В този момент от сянката на градината се появи Хиромацу и излезе през портата в предния двор. Мечът му беше полуизваден от ножницата, макар че ръката му го държеше някак отпуснато и свободно.
— Понякога и в тора можеш да откриеш приятели, синко — спокойно каза той. Ръцете пуснаха дръжките на мечовете. Самураите на срещуположните кули — и Сиви, и Кафяви — отпуснаха опънатите тетиви. — Ние имаме приятели в цялата крепост. В цяла Осака. Нашият господар Торанага постоянно ни го напомня. — Той застана като гранитна скала пред единствения си жив син и прочете в очите му жажда за кръв. В момента, в който забеляза приближаването на Ишидо, Хиромацу зае бойна позиция при вътрешната врата. И щом отмина първата опасност, той се промъкна тихо като котка в сянката на градината. Сега се взираше в очите на Бунтаро. — Нали така, сине?
Бунтаро кимна с огромно усилие на волята и отстъпи крачка назад. Но все още препречваше с тялото си входа към градината.
Хиромацу се обърна към Ишидо.
— Не ви очаквахме тази вечер, Ишидо-сан.
— Дойдох да засвидетелствувам почитта си към Кирицубо-сан. Едва преди няколко минути научих, че си тръгва.
— Нима синът ми е прав? Може би наистина трябва да се разтревожим, че не сме между приятели? Да не би да сме заложници, които трябва да искат позволение за всяка своя стъпка?
— Не. Но ние се споразумяхме с Торанага-сама за някои протоколни формалности, докато трае посещението му. Трябва да бъда известяван с един ден по-рано за пристигането или заминаването на високопоставени личности, за да мога да им оказвам полагаемите им се почести.
— Това заминаване беше ненадейно хрумване на моя господар. Той сметна, че изпращането на една от жените му обратно в Йедо не е достатъчно важен повод да ви обезпокои. Просто подготвя собственото си отпътуване.
— То решено ли е вече?
— Да. В деня след заседанието на регентите. Ще бъдете известен навреме, както го изисква протоколът.
— Добре. Разбира се, има една вероятност заседанието пак да се отложи. Кияма-сама е още по-зле.
— Отлага ли се, или не?
— Споменавам само, че не е изключено. Ще ми бъде много приятно, ако Торанага-сама ни погостува по-дълго време. Той нали ще дойде утре с мен на лов?
— Помолих го да отложи всякакъв лов, докато се състои заседанието. Смятам, че не е безопасно. Според мен цялата област не е безопасна. Щом един долен убиец можа така лесно да проникне през вашата охрана, какво остава тогава за сигурността извън стените на крепостта?
Ишидо се направи, че не е чул оскърблението. Знаеше, че това още повече ще настърви хората му, но реши, че не е дошъл моментът. Доволен беше от намесата на Хиромацу, защото за малко да изгуби контрол над себе си. Едва бе устоял на непреодолимото желание да търколи главата на Бунтаро в прахта, с тракащи зъби.
— Всички началници на охраната през онази нощ получиха нареждане да се отправят във Великия безкрай, което ви е много добре известно. За жалост убийците Амида си имат собствени закони. Но в най-скоро време ще се разправим а тях. Регентите ще бъдат помолени да решат веднъж завинаги този въпрос. А сега може би ще ми позволите да поднеса почитанията си на Кирицубо-сан? И Ишидо пристъпи напред. Личните му телохранители тръгнаха с него. Но внезапно се заковаха на място. Бунтаро бе опънал тетивата си и макар стрелата да сочеше към земята, лъкът бе изпънат до краен предел.
— На Сивите е забранено да пристъпват през тази порта! Записано е в протокола!
— Аз съм комендант на крепостта Осака и началник на охраната на наследника! Имам право да ходя навсякъде!
И този път положението бе овладяно от Хиромацу.
— Вярно е, че сте началник на охраната на наследника и че имате право да ходите навсякъде. Но само петима от вашите хора могат да ви придружат през тази врата. Нали така сте се разбрали лично с моя господар — докато трае престоят му в Осака.
— Какво значение има дали са петима или петдесет? Тази обида е непоно…
— Обида? Синът ми не е искал да ви обиди. Той изпълнява заповеди, издадени от вас и неговия господар. Пет души! Пет! — Думите му бяха категорична заповед и той обърна решително гръб на Ишидо, за да каже на сина си: — Ишидо-сама ни оказва голяма чест, като желае да отдаде почести на Кирицубо-сан.