За три години ще мога да осъществя три плавания, продължи да мечтае Блакторн. Е, да, знам за мусоните и големите бури, но ще затегнем рейките на платната и няма да препълваме трюмовете на „Еразъм“. Момент — защо не свършим работата както трябва — какви ти полупразни трюмове! Защо да не превзема тазгодишния Черен кораб? Тогава вече ще имам всичко! Но как? Много лесно — ако не е придружен от военни кораби и ако го изненадаме. Да, но нямам достатъчно хора. Почакай — в Нагасаки моряци колкото щеш. Нали там са все португалци! Доминго каза, че Нагасаки бил почти като португалско пристанище. И Родригес ми каза същото. Винаги има моряци, които са били принудени по една или друга причина да се наемат на някой кораб и после са готови да сменят и кораба, и капитана независимо от флага, под който плават, стига да им се даде възможност да забогатеят набързо. Ако имам „Еразъм“ и среброто си, ще успея да наема екипаж. Знам, че ще мога. Дори не ми трябват три години — две ще стигнат. Значи още две години с моя кораб и екипаж и ще мога да потегля към дома. При това богат и прочут. И ще се разделим като приятели с морето — най-сетне.
Ключът към всичко е Торанага. Как мога да се справя с него?
Минаха през още един контролен пункт, и завиха зад ъгъла. Пред тях беше последната кула с последната порта на крепостта, зад нея се виждаха подвижният мост и последният ров. В далечината се мяркаше последното укрепление. Множеството факли превръщаха нощта в пламтящ ден. И тогава от тъмнината се зададе Ишидо. Кафявите моментално го забелязаха и през тях премина вълна от омраза. Бунтаро препусна покрай Блакторн, за да излезе начело на колоната.
— Това копеле само търси повод да се сбие — изръмжа Блакторн.
— Сеньор? Какво казахте, извинете?
— Казах само, че вашият съпруг, изглежда кипва щом види Ишидо.
Тя премълча.
Ябу спря, най-спокойно подаде на началника на поста документите и се приближи до Ишидо.
— Не очаквах да ви видя отново. Постовете ви са много изпълнителни.
— Благодаря. — Ишидо не откъсваше поглед от затворената носилка зад гърба му.
— Предполагам, че една проверка на колоната ни е достатъчна. — Бунтаро разклати заплашително оръжията си. — Най-много две. За какво ни мислите — за войскова част ли? Това е оскърбление!
— Нямаме никакво намерение да ви оскърбяваме, Бунтаро-сан. Наредих по-строги мерки за сигурност заради убиеца. — Ишидо хвърли един поглед към Блакторн и пак се запита дали да го пусне, или да го задържи, както настояваха Оноши и Кияма. После пак погледна към Бунтаро. Ама че лайно! Скоро главата ти ще се ветрее на върха на някое копие. Как е възможно такова изящно същество като Марико да е съпруга на орангутан като теб?
Новият началник на поста педантично оглеждаше дали всеки един отговаря точно на представения му списък.
— Всичко е наред, Ябу-сама — върна се той в началото на колоната. — Повече постове няма и затова ще задържим пропуска при нас.
— Добре. — Ябу се обърна към Ишидо: — До скоро виждане.
Ишидо извади от ръкава си пергаментов свитък.
— Искам да помоля Кирицубо-сама да вземе това със себе си в Йедо. Писмо до племенничката ми. Едва ли ще ходя скоро натам.
— Разбира се. — Ябу протегна ръка да поеме писмото.
— Не си правете труда, Ябу-сан, аз сам ще я помоля. И Ишидо се запъти към носилката. Прислужничките раболепно го пресрещнаха. Аса протегна ръка.
— Мога ли аз да приема посланието ви, господарю? Моята гос…
— Не.
За голяма изненада на Ишидо и всички останали прислужничките не се помръднаха.
— Но моята гос…
— Махай се — изръмжа Ишидо.
И двете момичета отстъпиха назад с ниски поклони, изплашени до смърт.
Ишидо се поклони към спуснатото перденце.
— Кирицубо-сан, бихте ли отнесли това писмо на племенничката ми в Йедо?
Слабо колебание между хлипанията, след което фигурата се поклони в знак на съгласие.
— Благодаря. — Ишидо подаде свитъка на сантиметър от пердето.
Хлипанията замряха. Блакторн разбра, че Торанага е в клопка. Учтивостта изискваше да поеме писмото, но ръката му щеше да го издаде.