— Амин — додаде капитанът, без да се замисли, и влезе в капана.
Блакторн също схвана грешката му и видя как лицето на самурая пламна от гняв. Той каза нещо на Марико през зъби, тя се изчерви и млъкна. Блакторн слезе от носилката и се приближи до тях.
— Щом говорите латински, центурионе, би било много любезно от ваша страна, ако поговорите с мен. Горя от желание да науча всичко за вашата велика страна.
— Да, говоря езика ви, чужденецо.
— Този език не е мой, центурионе, а на църквата и всички образовани люде в моя свят. Но вие го говорите добре. Как и къде го научихте?
Кортежът мина покрай тях и всички самураи, Кафяви и Сиви, бяха вперили погледи в малката групичка. Бунтаро, който вървеше недалеч от носилката на Торанага, спря и се върна при тях. Капитанът се поколеба, но отново тръгна и Марико се зарадва, че Блакторн се бе присъединил към тях. Известно време вървяха мълчаливо.
— Центурионът говори много свободно латински, нали — обърна се Блакторн към Марико.
— Да, наистина. В семинария ли сте го учили, центурионе?
— И вие, чужденецо — изсъска студено капитанът, без да обръща внимание на въпроса й, защото ненавиждаше спомена за семинарията в Макао, където бе постъпил още като дете по заповед на Кияма. — Щом можем да разговаряме направо, бихте ли ми обяснили простичко защо попитахте тази дама: „Кой друг знае?“ Кой друг знае какво?
— Не си спомням. Не бях на себе си.
— Не бяхте на себе си, казвате? Тогава какво имахте предвид с „кесаревото кесарю“?
— Беше нещо като шега. Спорехме с тази дама, защото ми разказваше поучителни истории, които понякога не мога да проумея.
— Да, има доста неясни неща. От какво полудяхте там до портата? И защо така бързо се оправихте от припадъка?
— Всичко е възможно с божията помощ. Изравниха се отново с носилката, но капитанът все не можеше да се успокои, че така лесно са го хванали в клопка. Господарят му Кияма-сама го бе предупредил, че тази жена е безкрайно умна: „Не забравяй, че цялото и същество е белязано от предателството, а пиратът е бил заченат от самия сатана. Наблюдавай, ослушвай се и помни. Възможно е тя да се издаде с нещо и да стане още един свидетел срещу Торанага и полза на регентите. Убий пирата още в началото на нападението.“
От тъмнината на нощта изсвистяха няколко стрели и първата прониза капитана през гърлото. Дробовете му пламнаха и той усети как смъртта го обгръща, учуден, защото нападението трябваше да стане не тук, на тази улица, а по-долу, до самия пристан, и трябваше да е насочено не срещу тях, а срещу пирата.
Втора стрела се заби в дървената рамка на носилката, на сантиметри от главата на Блакторн. Две стрели стърчаха вече от спуснатите завеси на носилката на Кирицубо, а прислужничката Аса беше улучена в кръста. Тя започна да пищи, а носачите хвърлиха носилката и бегом се скриха в тъмнината. Блакторн събори Марико на земята и се търколи заедно с нея настрана, зад обърнатата носилка. Сиви и Кафяви се разбягаха във всички посоки. Дъжд от стрели се изсипа върху двете носилки. Едната се заби в земята, където миг преди това стоеше Марико. Бунтаро прикриваше, доколкото му беше възможно, носилката на Торанага със собственото си тяло. От бронята му, направена от кожа и бамбук, стърчеше стрела. В момента, в който пороят от стрели секна за малко, той се хвърли напред и разтвори пердетата. Две стрели бяха улучили Торанага в гърдите и отстрани, но бронята под кимоното му го беше спасила и той само ги изтръгна и запрати настрана. После свали с рязко движение широкополата шапка и перуката си. Бунтаро се напрягаше да зърне врага в тъмнината — нащрек, със зареден лък — а Торанага се помъчи да се измъкне по-бързо от носилката. Той скочи на крака и ловко извади меча си изпод седалката. Марико понечи да се изправи, за да му се притече на помощ, но Блакторн я дръпна обратно на мястото и и в същия момент нов порой от стрели се изсипа върху носилките, като уби двама Кафяви и един Сив. Една от стрелите одраска Блакторн по бузата, а друга закова полата на кимоното му за земята. Соно помагаше на раненото момиче, което се гърчеше от болки, но мъжествено сдържаше писъците си. После Ябу извика нещо, посочи към тъмнината и се хвърли в атака. На един от покривите се мяркаха смътни фигури. Последен дъжд от стрели се изсипа в мрака, насочен все така към носилките. Бунтаро и останалите Кафяви им препречиха пътя към Торанага. Единият от самураите падна убит. Бунтаро беше улучен точно между две от съставните части на раменната броня и изръмжа от болка. Ябу, придружен от Кафяви и Сиви, беше вече при стената, но нападателите се бяха стопили в нощта и макар че десетина самураи препуснаха към ъгъла да им преградят пътя, на всички им беше ясно, че всякакви опити са безполезни. Блакторн се изправи и помогна на Марико да стане. Тя беше силно развълнувана, но иначе й нямаше нищо.