— Благодаря — кимна му тя и забърза към Торанага, за да помогне да го скрият от погледите на Сивите. Бунтаро крещеше на хората си да угасят факлите около носилките. Но един от Сивите възкликна: „Торанага!“. И макар да произнесе името тихо, всички го чуха.
Торанага изглеждаше нелеп на примигващата светлина от факлите, с размазания си от потта грим.
Един от офицерите на Сивите се поклони набързо. Колкото и да беше невероятно, но врагът на господаря му се разхождаше свободно извън стените на крепостта.
— Чакайте тук, Торанага-сама. Ей ти — извика той към един от Сивите. — Тичай веднага при Ишидо-сама!
Самураят хукна.
— Спрете го — тихо се обади Торанага. Бунтаро изстреля две стрели и мъжът се търколи мъртъв. Офицерът измъкна рязко меча си с двете дръжки и с боен вик се нахвърли върху Торанага, но Бунтаро очакваше това и парира нападението. В същия момент Сиви и Кафяви, както бяха измешани, отскочиха назад, за да освободят място за сражението, и извадиха мечовете си. Улицата заприлича на буен водовъртеж. Бунтаро и офицерът бяха с изравнени сили и умело нападаха и замахваха. Изведнъж един от Сивите се откъсна от тълпата и се хвърли към Торанага, но Марико грабна един факел, затича са и го завря в лицето на офицера. Бунтаро съсече противника си на две, след което веднага се извърна и обезглави втория нападател. Все така мълниеносно премахна от пътя си още един Сив, който се опита да стигне до Торанага, а Марико отскочи назад, без да изпуска поглед от господаря си и страшния му телохранител Бунтаро, а в ръцете и като по чудо бе попаднал някакъв меч.
Четирима Сиви се наговориха и се хвърлиха едновременно към Блакторн, който не бе помръднал от мястото си до носилката. Той безпомощно ги гледаше как се приближават. Ябу и един Кафяв се втурнаха веднага да им препречат пътя, а Блакторн отскочи настрана, сграбчи един факел и го завъртя като боздуган, което за миг извади нападателите му от равновесие. Ябу успя да убие един, да осакати втори, а в това време четирима Кафяви вече се разправяха с останалите двама. Без минута колебание Ябу и раненият Кафяв се хвърлиха отново в атака, за да защитят Торанага. Блакторн се метна напред и сграбчи някакъв полумеч, полукопие и също хукна към Торанага. А той стоеше спокоен, неподвижен, с меч в ножницата, сред кипящата наоколо му бъркотия.
Сивите се биеха мъжествено. Четирима се хвърлиха към Торанага в самоубийствена атака. Кафявите ги промушиха и контраатакуваха. Сивите се прегрупираха и отново нападнаха, но един от офицерите заповяда на трима да се върнат в крепостта за помощ, а останалите да ги прикриват. Тримата веднага се откъснаха и макар че Бунтаро улучи единия, а другите бяха преследвани, те все пак избягаха. Останалите бяха убити.
Глава двадесет и четвърта
Те забързаха по пустите странични улички към пристана и галерата. Бяха десетима: Торанага крачеше начело, следван от Ябу, Марико, Блакторн и шестима самураи. Останалите, водени от Бунтаро, продължиха с носилките и багажа по набелязания маршрут с наставления да се отправят най-спокойно към галерата. В една от носилките беше тялото на Аса. През една от паузите в боя Блакторн измъкна от тялото й стрелата. Торанага видя как тъмната кръв плисна от раната и силно озадачен наблюдаваше как варваринът, вместо да я остави да си умре насаме, с достойнство, взе да я люлее в прегръдките си. Когато боят стихна напълно, той нежно я положи в една от носилките. Момичето се държеше храбро и не издаваше нито звук, а само го гледаше в очите, докато настъпи смъртта. Торанага я остави като примамка в носилката със завесите, а в другата, също за примамка, сложиха един от ранените.
От петдесетте Кафяви, които тръгнаха като охрана, петнадесет паднаха убити, а единадесет бяха смъртно ранени. И единадесетте бързо и достойно бяха отправени във Великия безкрай, тримата собственоръчно, а останалите осем от Бунтаро по тяхна молба. След това Бунтаро събра останалите около затворените носилки и потегли. В прахта останаха да лежат четиридесет и осем Сиви.
Торанага знаеше, че охраната му беше слаба и това бе опасно за него, но въпреки това се чувствуваше доволен. Всичко мина добре, мислеше си той, като се имат предвид превратностите на съдбата. Колко е интересен животът! Отначало взех за лошо предзнаменование факта, че варваринът видя как си сменихме местата с Кири. Но ето че после ми спаси живота и чудесно се престори на луд, така че благодарение на него се измъкнах от Ишидо. Не бях допускал, че Ишидо може да се появи при главната порта. Голям пропуск. Защо ли се озова там? Не е типично за него да проявява чак такава бдителност. Кой ли го е посъветвал? Кияма? Оноши? Или Йодоко? Една практична жена като нея би… би могла да заподозре подобна измама.