— Бандити — изкрещя един Кафяв, явно по предварителна уговорка. Двамата Кафяви на палубата моментално се разделиха, като единият се втурна напред а вторият към кърмата. Четиримата на брега се разпръснаха и се смесиха със Сивите.
— Стой!
„Ронините“ на Торанага се хвърлиха в атака. Единият падна пронизан от стрела. Кафявият на кърмата веднага уби стрелеца и се метна към втория, но той беше по-пъргав и двамата сплетоха мечове. Сивият обаче успя да изкрещи и да предупреди останалите. Кафявият на квартердека рани тежко един Сив, но останалите трима бързо се разправиха с него и хукнаха към трапа. Моряците се разпръснаха накъдето им видят очите. Самураите долу на кея се биеха на живот и смърт. Сивите надделяваха над четиримата Кафяви — те знаеха, че са предадени и че нападателите ще ги стигнат всеки момент. Водачът на Сивите — едър, силен мъж с посивяла брада — се обърна към Блакторн и Марико.
— Смърт на предателите — изрева той и с боен вик се хвърли в атака.
Блакторн бе видял погледите им, отправени към Марико, която още лежеше и се преструваше на припаднала, прочете в тях смъртна присъда и разбра, че ако някой не им се притече незабавно на помощ, и двамата са загубени. А от моряците помощ не можеше да очаква. Спомни си, че само самураите имаха право да се бият със самураи.
Ножът му се плъзна в ръката и той го метна към един от тичащите. Улучи го в гърлото. Останалите двама още по-ожесточено продължиха към него с високо вдигнати мечове. Той измъкна и втория си нож и застана до Марико, защото не можеше да я изостави. С крайчеца на окото си забеляза, че битката за трапа почти бе спечелена. На долния кей бяха останали само трима Сиви и задържаха Кафявите, които се опитваха да му се притекат на помощ. Ако само можеше да издържи около една минута, и двамата бяха спасени! Убийте ги де, убийте мръсниците!
Той по-скоро усети, отколкото видя замахналия към шията му меч и отскочи назад. Самураят замахна отново, а вторият се надвеси над Марико с вдигнат високо меч. Ала тя изведнъж дойде на себе си, хвърли се в краката на нищо неподозиращия самурай и го събори на палубата. След това допълзя до един от убитите Сиви, изтръгна меча от още потръпващата му ръка и с боен вик се нахвърли върху нападателя си. Той бе успял да се изправи на крака и се затича към нея, обезумял от ярост. Марико отстъпи и замахна, но Блакторн разбра, че с нея е свършено: мъжът бе далеч по-силен. Той самият избягна като по чудо още един смъртоносен замах от врага си, ритна го силно и метна ножа си към нападателя на Марико. Ножът се заби в гърба му и самураят не успя да я закачи, ала в следващия миг Блакторн се озова безпомощен на квартердека, преследван по стълбите от един Сив, докато втори, току-що излязъл победител на кърмата, се бе затичал към него откъм палубата. Блакторн се метна към перилата, за да скочи в морето, но се подхлъзна в локва кръв. Марико гледаше като хипнотизирана огромния самурай, който я бе притиснал до стената: и макар че се олюляваше и животът вече го напускаше, той явно все още имаше сили да се разправи о нея. Тя замахна с всички сили, но той с лекота парира удара, улови меча и го изтръгна от ръцете и. После събра сетни сили и се хвърли към нея в същия момент, в който „ронините“ се втурнаха нагоре по стълбата през труповете на избитите Сиви. Един от тях хукна веднага към нападателя и, а другият прати една стрела към квартердека. Тя се впи във врата на Сивия и го извади от равновесие, така че мечът му се заби в перилото вместо в Блакторн. Англичанинът се опита да се изтръгне от капана, но самураят го сграбчи, строполи се заедно с него на палубата и се опита да му избода очите с нокти. Втората стрела го улучи в рамото и той изтърва меча си, изрева от болка и ярост и се опита да я изтръгне от плътта си, но напразно. Третата стрела го накара да се сгърчи целият. От устата му бликна кръв, той се задави, изцъкли очи, но въпреки това успя да докопа Блакторн и да се стовари отгоре му. В това време дотърча още един Сив, готов да нанесе последния смъртоносен удар с къс, ала остър нож в ръка. Той замахна към безпомощния лоцман, но приятелска ръка спря ножа и миг след това главата на нападателя му изчезна от шията и нагоре бликна кървав фонтан. Издърпаха и двата трупа от Блакторн и му помогнаха да се изправи на крака. Докато бършеше кръвта от лицето си, видя като в мъгла, че Марико лежеше просната на палубата, а около нея се суетяха „ронини“. Блакторн отмахна с жест на помагачите си и се запрепъва към нея, ала коленете му се подкосиха и той рухна на палубата.