Глава двадесет и пета
Изминаха най-малко десет минути, преди да бъде в състояние да се държи на краката си без чужда помощ. През това време „ронините“ успяха да доубият тежко ранените и да изхвърлят всички трупове в морето. Шестима Кафяви бяха загинали, както и всички Сиви. Почистиха кораба, подготвиха го за незабавно отплаване, изпратиха гребците да заемат местата си, а моряците застанаха до стълбовете на брега, готови да освободят въжетата. Изгасиха всички факли и няколко самураи се отправиха да пресрещнат Бунтаро. Основаната им част обаче забърза в обратна посока — на юг, към вълнолома, където зае отбранителни позиции срещу стотината Сиви от фрегатата, които бяха видели нападението и сега тичаха насам.
След като на кораба всичко беше готово, водачът сви ръце като фуния около устата си и извика към брега. Веднага от мрака изскочиха още „ронини“, начело с Ябу и се разпръснаха като отбранителен щит в северна и южна посока. Едва тогава се появи Торанага и бавно се запъти към трапа. Беше свалил женското кимоно, наметалото и всичкия грим. Носеше с достойнство ризницата си, над нея семпло кафяво кимоно, а в пояса бе затъкнал мечовете си. Телохранителите веднага заеха позиция зад гърба му и цялата фаланга тръгна с отмерена крачка към кораба.
Ама че копеле, ядосваше се Блакторн. Жестоко, студенокръвно, безсърдечно копеле! Но достойнство не ти липсва, в това няма никакво съмнение!
Малко преди това отнесоха Марико долу, придружена от млада жена, и той предположи, че раната и е лека, защото тежко ранените самураи, които не бяха в състояние да се самоубият, ги убиваха на място. А тя беше самурай.
Още се усещаше много слаб, но се хвана за кормилото и се задържа прав с помощта на един моряк. Веднага се почувствува по-добре и лекият ветрец издуха усещането за гадене. Позаклати се леко, все още замаян, но без да изпуска Торанага от очи.
От кулата на крепостта внезапно проблесна светлинен сигнал и се дочу слабото ехо на алармени камбани. После от стените нагоре към небето захвърчаха огньове. Сигнални огньове.
Господи, вече са узнали новината, разбрали са за бягството на Торанага!
В настъпилата тишина Торанага погледна назад и нагоре. След малко из целия град започнаха да проблясват светлинки. Без ни най-малко да се притеснява, той се обърна и се качи на кораба.
Вятърът донесе откъм север далечни викове. Бунтаро! Сигурно беше той, начело на колоната. Блакторн се вгледа в тъмнината, но нищо не можа да види. В южна посока разстоянието между нападащите Сиви и отбраняващите се Кафяви бързо се скъсяваше. Той изчисли на око броя им — за момента никой нямаше числено превъзходство. Но колко дълго щеше да се задържи това положение?
— Кейрей!
Всички коленичиха и щом Торанага се появи на палубата, му се поклониха ниско. Той махна на Ябу, който вървеше непосредствено след него, и Ябу пое командуването, като нареди незабавно да вдигнат котва. Петдесет самураи от фалангата изтичаха нагоре по трапа и заеха отбранителни позиции с лице към брега, с опънати лъкове.
Някой дръпна Блакторн за ръкава.
— Анджин-сан!
— Хай?
Беше капитанът. Той изрече цяла тирада, като сочеше кормилото. На Блакторн му стана ясно — капитанът бе предположил, че той поема командуването, и му искаше разрешение за отплаване.
Галерата се откъсна от кея, подпомогната от вятъра и умелото гребане на моряците. В този момент Блакторн видя как Сивите се хвърлят към вълнолома нагоре по брега и мелето започна. В следващата секунда от тъмнината, иззад близката редица изтеглени на брега лодки, изскочиха трима мъже и една жена, които, тичайки, отбиваха нападението на деветима Сиви. Блакторн различи Бунтаро и прислужницата Соно. Бунтаро ги поведе към кея, размахал окървавен меч, а от бронята му на гърдите и гърба стърчаха стрели. Момичето беше въоръжено с копие, но бе останало без дъх и често се препъваше. Един от Кафявите безстрашно спря и остана да прикрива отстъплението на останалите. Сивите го погълнаха. Бунтаро препусна нагоре по стъпалата, следван от момичето и последния Кафяв, но изведнъж спря и се нахвърли върху Сивите като побеснял бик. Първите двама се срутиха е гръм и трясък от триметровия кей. Единият си пречупи гръбнака на камъните, а вторият изкрещя — бе останал без дясната си ръка. Преследвачите се поколебаха за миг, с което дадоха на момичето време да насочи копието си, но на всички на кораба беше ясно, че това бе само жест. Последният Кафяв се втурна покрай господаря си и се хвърли с главата напред срещу врага. Сивите го съсякоха и се хвърлиха в атака.