Стрелците от кораба не спираха да изпращат облаци стрели и успяха да убият и осакатят повечето Сиви — останаха само двама. Мечът на единия отскочи от шлема на Бунтаро върху защитеното от ризница рамо. Бунтаро фрасна с бронирания си юмрук нападателя си под брадичката, пречупи му врата и се хвърли с цяло тяло върху последния. Той също загина.
Момичето бе паднало на колене и се опитваше да си поеме дъх. Без да губи време в празни проверки доколко са мъртви Сивите, Бунтаро направо им отсече главите с по един — единствен, безупречен удар. Когато кеят беше напълно прочистен, той се обърна с лице към морето и махна на Торанага — изтощен, но доволен. Торанага откликна, не по-малко доволен.
Корабът се бе отдалечил на двадесетина метра от кея и разстоянието постоянно нарастваше.
— Капитан-сан — извика Блакторн и замаха възбудено с ръце. — Върнете се на пристана! Исоги!
Капитанът послушно започна да дава разпореждания. Веслата спряха за миг и веднага загребаха назад, към брега. Но Ябу се метна с един скок на квартердека и разпалено започна да крещи на капитана. Заповедта му беше недвусмислена. Корабът нямаше да се върне.
— За бога, вижте, имаме предостатъчно време. — Блакторн посочи първо към утъпканата площадка, после към вълнолома, където „ронините“ още задържаха нападението на Сивите.
Но Ябу само поклати глава.
Разстоянието нарасна на около тридесет метра и Блакторн имаше чувството, че цялото му същество крещи от възмущение. Какво ви става? Та това е Бунтаро, съпругът на Марико!
— Как така ще го оставите да умре? Та той е наш — извика Блакторн на Ябу и на целия кораб. — Бунтаро. — Той отново се извърна към капитана: — Върнете се! Исоги!
Но този път морякът само поклати безпомощно глава и корабът продължи да се отдалечава от брега, като барабанът равномерно отмерваше ударите на веслата.
Блакторн се втурна към Торанага, който, обърнат с гръб към него, изучаваше брега и пристана. В същия мир четирима телохранители му препречиха пътя с високо вдигнати мечове. Той извика:
— Торанага-сама! Додзо! Наредете корабът да се върне! Додзо — моля ви! Върнете се!
— Ийе, Анджин-сан.
Торанага махна с ръка към сигналните огньове на кулата, после към вълнолома и категорично му обърна гръб.
— Ах ти, страхливо копеле… — започна Блакторн, но се спря. Втурна се към трапа и се надвеси над водата: — Плувай — развика се той, като правеше красноречиви движения с ръцете. — Плувай, за бога!
Бунтаро го разбра. Помогна на момичето да стане, каза и нещо и я побутна към ръба на кея, но тя изпищя и се хвърли на колене в краката му. Очевидно не знаеше да плува.
Блакторн отчаяно започна да оглежда палубата. Нямаше за кога да спускат лодка. За хвърляне на въже и дума не можеше да става — разстоянието беше прекалено голямо. Нямаше да му стигнат силите да доплува дотам и обратно. И спасителни пояси нямаше. Той се метна към двамата най-близки гребци и им отне грамадното веело. Всички гребци от дясната страна веднага изгубиха ритъма и веслата взеха да се удрят едно в друго. Галерата се заклати тромаво, барабанът замлъкна, а Блакторн показа на гребците какво иска от тях. Двама самураи се хвърлиха напред да го спрат, но Торанага им махна с ръка да не му пречат. Блакторн, подпомогнат от четирима моряци, метна греблото като стрела към брега. То летя известно време, след което се плъзна по водата н инерцията го отнесе до кея.
От вълнолома се дочуха победоносни викове. Откъм града се стичаха подкрепления от Сиви и макар че „ронините“ временно задържаха атаката, превземането на вълнолома беше само въпрос на време.
— Давай — изкрещя Блакторн. — Исоги!
Бунтаро вдигна момичето на крака, посочи и веслото и после кораба. Тя му се поклони едва-едва. Той не и обърна повече внимание и застанал твърдо на кея, започна напрегнато да следи боя.
Момичето извика към кораба. Женски, глас и отговори и тя скочи във водата. Главата й проряза водната повърхност, ръцете и замахаха към веслото и успяха да го сграбчат. То с лекота издържа теглото и и тя зарита по посока към галерата. Малка вълна я настигна, но тя се справи е нея и започна да се приближава към целта. Ала вкочанените и от страх ръце изпуснаха за миг греблото и то веднага заплува в обратна посока. Тя запляска безпомощно а ръце и крака, миг след това изчезна под водата и не се появи повече.