Торанага внимателно го беше следил по време на бягството от крепостта и по време на внезапното нападение, както и след това. Чу разказа на Марико и капитана за поведението му по време на боя на кораба. Беше свидетел на необяснимия му гняв преди няколко минути, а когато не се върнаха за Бунтаро, видя с крайчеца на окото си опънатото му от омраза лице, чу виковете му и накрая, когато трябваше да се смее, той взе, че се ядоса.
А защо да не се смее, когато врагът е надхитрен? Защо да не се смеят, за да се освободят от трагичното усещане, когато карма причинява нелепата смърт на едно хубаво момиче? Та нали само чрез смеха се съединяваме с боговете и това ни помага да понасяме живота и да превъзмогнем ужаса, безсмислието и страданията тук, на земята? Както например тази вечер, като наблюдавахме как онези смели мъже срещнаха съдбата си на този бряг, в тази нежна нощ, чрез карма, предопределена преди хиляди съществования, а може би само преди едно — единствено.
Та нали само смехът ни позволява да се чувствуваме хора!
Защо лоцманът не може да разбере, че и той е в ръцете на своята карма, така както и аз, и всички ние тук, и дори Исус Христос — защото, ако се вникне малко в истината, неговата карма е причината той да умре опозорен като най-обикновен престъпник на онзи хълм, за който говореше варварският свещеник.
Всичко е карма.
Какво варварство — да заковеш човека с гвоздеи към парче дърво и да го чакаш да умре! Те са по-лоши дори от китайците, на които мъченията доставят удоволствие.
— Попитайте го, Ябу-сан — нареди Торанага.
— Моля?
— Попитайте го какво да правим. Имам предвид лоцмана. Нали ще водим морски бой? Казахте, че е истински гений в открито море. Нека го докаже.
Устата на Ябу бе свита в стегната, жестока цепка. Торанага усети неговия страх и това му достави удоволствие.
— Марико-сан — излая Ябу. — Попитайте лоцмана как можем да се измъкнем — как да си пробием път през тези лодки?
Марико послушно се приближи до парапета, все така подкрепяна от момичето.
— Благодаря, Фуджико-сан, вече съм добре. Фуджико я пусна и взе да наблюдава Блакторн с отвращение.
— Той каза „с оръдия“, Ябу-сан — върна се Марико.
— Кажете му, че трябва да измисли нещо по-добро, ако държи на главата си.
— Трябва да сме търпеливи е него, Ябу-сан — намеси се Торанага. — Марико-сан, кажете му учтиво: „За съжаление ние нямаме оръдия. Няма ли друг начин да си пробием път? По суша е невъзможно.“ Преведете точния му отговор. Съвсем точно.
Марико изпълни заповедта.
— Съжалявам, господарю, но той каза „не“. Само „не“. При това неучтиво.
Торанага повдигна пояса си и се почеса под ризницата.
— Ами тогава — добродушно продължи той — щом Анджин-сан казва оръдия, а той е специалист, значи оръдия. Капитане, иди там. — Късият му дебел пръст посочи заповедно португалската фрегата. — Пригответе хората, Ябу-сан. Ако южните варвари откажат да ми заемат оръдията си, ще трябва да ги вземете насила, така ли е?
— С огромно удоволствие — тихо промърмори Ябу.
— Вие сте прав, той наистина е гений.
— Но начина го открихте вие, Торанага-сама.
— Лесно е да намериш начин, като ти дадат отговор на въпроса. Какъв е начинът за превземането на крепостта Осака, съюзнико?
— Няма такъв. В това отношение тайко беше безпогрешен.
— Да. А какъв е начинът да се справиш с предателството?
— Позорна смърт, разбира се. Но не разбирам защо ми задавате такъв въпрос.
— Просто ми мина през ума… съюзнико. — Торанага пак погледна към Блакторн. — Да, умен е. Много ми трябват умни мъже. Марико-сан, ще ми отстъпят ли варварите оръдията си?
— Разбира се, защо не?
И през ум не би и минала друга мисъл. Все още се тревожеше за Бунтаро. Колко по-добре щеше да е, ако го бяха оставили да си умре на брега. Защо да се рискува честта му? Тя се питаше защо ли Торанага заповяда на съпруга и в последния момент да се спасява по суша. Със същата лекота можеше да му нареди да доплува до кораба. Много по-безопасно щеше да е, а и време имаше достатъчно. Можеше да нареди това още щом Бунтаро стигна до края на кея. Защо изчака? Нещо вътре в нея и подсказа, че господарят им е имал специални причини да изчака и после да даде такава заповед.
— Ами ако откажат? Готова ли сте да убивате християни, Марико-сан? — продължи Торанага. — Нали това, е най-невероятният им закон? Не убивай!