Той потисна омразата и отвращението си и съсредоточи вниманието си върху галерата. Различи Блакторн и си каза: ах, англичанино, приятно ми е да те видя застанал там, стиснал уверено кормилото, висок и надменен. Страхувах се, че отдавна са ти видели сметката. Радвам се, че си се отървал, но все пак ми е приятно, че нямаш нито едно оръдие на кораба, защото в такъв случай щях да те вдигна във въздуха и изобщо нямаше да слушам отчетата.
— Хей, „Санта Тереза“!
— Кажи, англичанино!
— Ти ли си, Родригес?
— Аз съм!
— Как е кракът ти?
— Мамка ти!
Родригес с удоволствие се вслуша във веселия смях, който достигна до него през водата, която ги разделяше.
Близо половин час маневрираха корабите, дебнеха се, лавираха според вятъра, приближаваха се, отдръпваха се, като галерата през цялото време се опитваше да застане Откъм подветрената страна и да постави фрегатата натясно, да я притисне между брега и себе си, а фрегатата от своя страна правеше всичко възможно, за да се измъкне и да си отвори изход от пристанището за в случай на нужда. Нито единият кораб обаче, нито другият успя да заеме изгодна позиция и именно по време на тази игра на котка и мишка от фрегатата съзряха рибарските лодки, заприщили изхода от пристанището, и едва тогава си дадоха сметка какво означава тяхното присъствие.
— Ето защо идва при нас! За закрила!
— Значи още повече трябва да го потопим, щом е попаднал в клопка. Ишидо ще ни бъде признателен цял живот — заяви Ферейра.
Но дел Аква беше непреклонен.
— Торанага е прекалено важна личност. Настоявам първо да разговаряме с него. За потопяване винаги има време. Той е без нито едно оръдие на кораба си, а дори аз знам, че само оръдието може да се сражава с оръдие.
Така че Родригес позволи на галерата да се доближи на допустимо разстояние. И двата кораба се намираха в средата на пристанището, на безопасно разстояние както от рибарските лодки, така и един от друг. Фрегатата потръпваше от напъните на вятъра, готова всеки миг да отплава, а галерата дрейфуваше с прибрани весла, обърната с широката си страна към фрегатата, на разстояние, от което да могат да се чуват, тъй като Родригес ги допусна до такава близост чак когато всички весла бяха прибрани и галерата обърна широката си, най-уязвима страна към дулата на неговите оръдия. Същевременно обаче португалецът се подготвяше за следващите ходове. Слава богу, мислеше си той, че имаме топове, а тези копелета нямат. Англичанинът е прекалено хитър. От друга страна, приятно е противникът ти да е професионалист — по-безопасно е. Няма начин да извърши някаква безразсъдна, глупава грешка и някой да пострада без нужда.
— Разрешаваш ли да се качим на кораба ти?
— Кой, англичанино?
— Торанага сама, преводачката и телохранителите му.
Ферейра тихо се обади:
— Никакви телохранители.
Алвито също се намеси:
— Трябва да има охрана, това е въпрос на престиж.
— Не ме интересува неговият престиж. Никаква охрана.
— И на мен не ми се иска да имам самураи на кораба — подкрепи го Родригес.
— Какво ще кажете само за петима — попита Алвито. — Само личните му телохранители. Вие поне разбирате какъв е проблемът, Родригес.
Родригес се замисли за миг, после кимна.
— Петима може, капитане. И ние ще отделим веднага петима моряци за ваши „лични телохранители“, всеки един с чифт пищови. Отче, уточнете подробностите. Нека светият отец да уреди срещата, капитане, той знае най-добре. Хайде, отче, но ни дръжте в течение.
Алвито се приближи до перилата и извика:
— Нищо няма да спечелите с тези лъжи! Пригответе душите си за ада — вие и вашите бандити! Имате десет минути на разположение, след което капитанът ще ви хвърли във въздуха и ви чакат вечни мъки!
— За бога, ние сме издигнали знамето на Торанага!
— Фалшив флаг, пирате!