Ферейра направи крачка напред.
— Какво ви прихвана, отче?
— Имайте търпение, капитане. Това е общоприета форма. В противен случай Торанага ще се обиди смъртно, че не сме уважили флага му — което е самата истина. Все пак той е Торанага, а не някой обикновен даймио. Бих искал да ви напомня, че лично той разполага с повече войски, отколкото кралят на Испания.
Вятърът стенеше в платната, рейките нервно потракваха. В следващия миг запалиха факлите на квартердека и сега вече Торанага се виждаше съвсем ясно. Гласът му също достигна до фрегатата:
— Цуку-сан! Как смеете да бягате от моята галера! Тук пирати няма — пиратите са в онези рибарски лодки при изхода на пристанището! Желая незабавно да се приближа!
Алвито се престори на ужасно учуден и извика на японски:
— Ах, Торанага-сама, много се извиняваме, и представа си нямахме! Бяхме убедени, че е някакъв номер. Сивите ни казаха, че ронини превзели насила галерата, и ние решихме, че бандити, водени от пирата англичанин, плават под лъжливо знаме. Идвам веднага!
— Не, аз ще дойда още сега!
— Много ви моля, Торанага-сама, позволете ми да дойда и да ви придружа. Моят господар, Делегатът посетител, също се намира тук, както и капитан Ферейра. Те настояват лично да ви се извинят и да изкупят вината си. Много ви молим да приемете нашите извинения. — Алвито премина на португалски и се провикна към боцмана: — Спуснете голямата лодка. — После отново премина на японски. — Веднага ще спуснат голямата лодка, господарю!
Родригес се вслушваше в лепкавия, подмазвачески глас на Алвито и си мислеше колко трудно се оправя човек с японците в сравнение с китайците. Китайците разбираха изкуството на преговорите, компромисите, отстъпките и изгодата. А японците признаваха само своята гордост и щом тя биваше накърнена, всеки, а не само самураите, плащаше със смърт за обидата. Хайде де, привършвайте, искаше му се да извика.
— Капитане, аз веднага ще тръгна с лодката — обърна се Алвито към Ферейра. — Ваше високопреосвещенство, ако дойдете и вие, това много ще допринесе за помирението.
— Съгласен съм.
— Не е ли опасно? — усъмни се Ферейра. — Може да ви използуват и двамата като заложници.
— В случай че подушите предателство, заповядвам ви, в името на бога, да унищожите този кораб и всички на него, независимо дали и ние сме между тях — нареди дел Аква, слезе от квартердека на главната палуба и мина покрай оръдията, като полюляваше величествено полите на робата си. При трапа се спря, обърна се и прекръсти с един общ жест присъствуващите. После слезе в лодката.
Боцманът даде знак на моряците да гребат. Всички до един бяха въоръжени е пищови, а под седалката си боцманът беше скътал дори буренце с барут, със стърчащ от него фитил.
Ферейра се надвеси над перилата и тихо повика:
— Ваше високопреосвещенство, доведете и еретика със себе си.
— Какво? Какво казахте?
На дел Аква му правеше удоволствие да разиграва капитана, чиято наглост го бе засегнала смъртно. Той, разбира се, отдавна беше решил да вземе Блакторн със себе си и освен това чуваше великолепно. Ама че глупак, каза си отецът.
— Доведете еретика — извика отново Ферейра.
От квартердека Родригес чу приглушено „да, капитане“ и си помисли: каква ли мръсотия е замислил Ферейра?
Той се размърда едва — едва на стола си. Лицето му беше бяло, без капка кръв. Болката в крака го глождеше непрестанно и му струваше големи усилия да се прикрива. Костите зарастваха добре и, слава богу, раната беше чиста. Но счупването си е счупване и дори най-лекото полюляване на кораба му причиняваше болка. Той отпи глътка грог от старата си морска манерка, закачена на една кука за компасната стойка. Ферейра не го изпускаше от очи.
— Боли ли кракът?
— Нищо ми няма.
Грогът притъпяваше болката.
— Ще можете ли да издържите оттук до Макао?
— Да. Мога и да се сражавам през целия път. И да се завърна следващото лято. Нали това имате предвид?
— Да, лоцмане, това имам предвид. — Устните на Ферейра отново се бяха разтегнали в злобна, подигравателна усмивчица. — Трябва ми здрав лоцман.
— Аз съм здрав. Кракът ми зараства добре. — Родригес се отърси от болката. — Англичанинът няма да дойде тук доброволно. Аз например не бих дошъл, ако бях на негово място.
— Залагам сто златни монети, че грешите.