— Планът е добър, Ябу-сан — кимна той одобрително.
— Моля да ми разрешите да отида да преговарям вместо вас.
— Няма да се съгласят.
— Добре, но щом се измъкнем от капана, изгонете всички варвари от империята. По този начин ще спечелите на своя страна повече даймио, отколкото ще изгубите.
— Ще си помисля — каза Торанага, макар да знаеше, че това са глупости, че Оноши и Кияма, двамата даймио християни, трябваше на всяка цена да са на негова страна и по този начин да спечели и останалите даймио християни, иначе беше загубен: Защо Ябу настоява да отиде на фрегатата? Какво ли предателство е замислил, ако отникъде не дойде помощ?
— Господарю — чу той гласа на Алвито, който превеждаше думите на дел Аква — мога ли да помоля Анджин-сан да ни придружи?
— Защо?
— Може би ще му бъде приятно да поздрави колегата си, анджин Родригес. Той е със счупен крак и не може да дойде. Родригес много иска да го види и да му благодари още веднъж, задето е спасил живота му.
Торанага не можа да измисли никаква причина, поради която Анджин-сан да не може да отиде на фрегатата. Англичанинът се намираше под негова закрила и следователно беше неуязвим.
— Ако желае, може да дойде. Марико-сан, придружете Цуку-сан.
Марико се поклони. Задължението и беше да слуша и да внимава всичко казано да се превежда правилно, без пропуски. Чувствуваше се по-добре, прическата и лицето и отново бяха безупречни, чистото кимоно бе взето на заем от Фуджико, а лявата и ръка бе стегната в спретната превръзка. Оказа се, че един от помощник-капитаните бил учил за лекар и той много сръчно проми раната. Нямаше прерязани сухожилия и самата рана беше чиста.
Една баня би и се отразила много добре, но на галерата нямаше такива удобства.
Двамата с отчето се върнаха на квартердека. Алвито забеляза ножа в пояса на Блакторн и кройката на замърсеното му кимоно. Доколко ли е успял да спечели доверието на Торанага — запита се той.
— Добра среща, капитан-лоцман Блакторн.
— Дано изгниете в ада, отче — добродушно му отвърна Блакторн.
— Нищо чудно да се срещнем там, Анджин-сан. Нищо чудно. Торанага каза, че можете да дойдете с нас на фрегатата.
— Това заповед ли е?
— Каза „ако желаете“.
— Не желая.
— Родригес иска да ви благодари още веднъж и да се види с вас.
— Предайте му моите поздрави и му кажете, че и с него ще се срещнем в ада. Или тук.
— Кракът му не му позволява да се движи.
— Как е той?
— Заздравява. Благодарение на вас и с божията помощ, ако е угодно богу, след няколко седмици ще може Да ходи, макар че ще куца до края на живота си.
— Предайте му, че му желая скорошно оздравяване. Не си губете времето, отче, вървете си.
— Родригес много иска да ви види. На масата вече има сервиран грог, добре угоен печен петел с пресни зеленчуци и сос, топъл хляб, залят с горещо масло. Жалко ще е да се прахоса такава храна, лоцмане.
— Какво?
— Пресен хляб със златиста коричка, пресен сухар, масло и телешки бут. Пресни портокали от Гоа и дори цял галон вино от Мадейра, а ако предпочитате, има и бренди. И бира. Забравих ли да спомена угоения петел от Макао? Горещ и сочен. Капитанът е епикуреец.
— Дано господ ви запрати в ада!
— Ще го направи, ако му е угодно. Говоря ви само за съществуващи неща.
— Какво значи епикуреец — попита Марико.
— Това е човек, който обича добрата храна и сяда зад богато наредена маса, сеньора Мария — обясни Алвито и използува името, дадено й при покръстването. Бе, забелязал внезапната промяна в изражението на Блакторн. Усещаше как слюнчените жлези на англичанина започват да действуват, как стомахът му болезнено се свива. Когато видя угощението, сервирано тази вечер в капитанската каюта, с лъскавите сребърни прибори и подноси, кожените столове, уханието на току — що изпечен хляб, масло и вкусни ястия, самият той усети как краката му се подкосяват от глад, а при това не беше нито прегладнял, нито пък японската кухня му беше непривична.
Колко е лесно да хванеш някого на въдицата, каза си той. Трябва само да знаеш каква стръв да закачиш на кукичката.
— Довиждане, капитан-лоцмане.