Выбрать главу

Алвито въздъхна.

— Аз, просто разместих някои от думите му, господарю. Капитанът не е запознат с формите на учтивостта, тъй като е чужденец. Той изобщо не познава Япония.

— Но вие я познавате, нали Цуку-сан — стрелна го Торанага.

— Опитвам се, господарю.

— Какво всъщност каза той?

Алвито преведе думите му. След кратко мълчание Торанага продължи:

— Анджин-сан ми каза, че португалците много се интересуват от търговия и докато търгуват, губят и обноски, и чувство за хумор. Разбирам и приемам обяснението ви, Цуку-сап. Но отсега нататък ще ви моля да превеждате точно всичко казано.

— Да, господарю.

— Предайте на капитана, че щом се разреши конфликтът, аз ще разширя търговията. Защото съм благоразположен към нея. А Ишидо не е.

Дел Аква следеше разменените фрази и се надяваше, че Алвито е успял да прикрие глупостта на Ферейра.

— Ние не сме политици, господарю, а религиозни служители, представители на вярата и вярващите. Но ние наистина поддържаме вашите интереси.

— Съгласен съм. Мислех си… — Алвито спря да превежда думите на Торанага и лицето му светна. За миг изключи от японския език.

— Извинете ме, ваше високопреосвещенство, но Торанага-сама каза: „Мислех си да ви помоля да построите в Йедо голям храм, в знак на моето доверие във вашите интереси.“

Години наред, още от времето, когато Торанага стана владетел на Осемте провинции, дел Аква правеше всичко възможно да се домогне до такава отстъпка. И действително, да получи подобно разрешение за строителство в третия по големина град в империята, беше голяма придобивка.

Делегатът посетител разбра, че е настъпил моментът да решат въпроса с оръдията.

— Благодарете му, Цуку-сан — използува той условния израз, с който се бяха разбрали предварително с Алвито, че ще следват курса на собствените си интереси — и му предайте, че ние винаги ще се стараем да му бъдем в услуга. Ах, да, попитайте го още какво точно е имал предвид относно катедралата — добави той заради Ферейра.

— Позволете ми, Торанага-сама, да говоря направо — започна Алвито. — Моят господар ви благодари и заявява, че това, за което го помолихте по-рано, е може би възможно. Той винаги ще се старае да ви помага.

— Старая се е абстрактна, незадоволителна дума.

— Така е, господарю. — Алвито хвърли един поглед към телохранителите, които, разбира се, подслушваха, без да си дават вид. — Но си спомням, че по-рано ми казахте: понякога е по-умно да се изразяваш абстрактно.

Торанага веднага разбра, махна с ръка и освободи хората си.

— Чакайте ме отвън.

Те се подчиниха неохотно. Алвито се обърна към Ферейра.

— Нямаме повече нужда от вашата охрана, капитане.

Щом самураите напуснаха каютата, Ферейра също освободи моряците си и погледна към Марико. В пояса му имаше затъкнати два пищова, а в ботуша си криеше трети.

Торанага отново разбра, замисли се за миг, кимна едва-едва и каза, без да се извръща:

— Марико-сан, вземете един от моите пазачи и идете да намерите Анджин-сан. Останете с него, докато ви повикам.

— Да, господарю.

Вратата се затвори след нея. Четиримата останаха сами. Пръв се обади Ферейра:

— Какво е неговото предложение? Какво ни предлага?

— Имайте търпение, капитане — отвърна дел Аква, като барабанеше с пръсти по разпятието си и се молеше за успех.

— Торанага-сама — започна Алвито — моят господар казва, че ще се опитаме да изпълним всичко, което искате от нас. В срок от четиридесет дни. Ще ви извести по частен път как вървят преговорите. С ваше разрешение, аз ще служа за куриер.

— А ако не успее?

— Няма да е, защото не се е постарал, защото не се е опитал да ги убеди или защото не е обмислил добре нещата. Дава честната си дума.

— Кълне ли се в християнския бог.

— Да.

— Добре. Бих искал да имам всичко това черно на бяло. И подпечатано с личния му печат.

— Понякога деликатните съглашения не бива да се поверяват на хартията, господарю.

— Искате да кажете, че ако аз не дам писмено обещание, и той няма да даде?

— Просто си спомних вашите думи, че честта на самурая е по-важна от парче хартия. Делегатът посетител дава своята дума пред лицето на господа бог — честната си дума като един самурай. Вашата честна дума е напълно достатъчна за него. Мисля си, че ще се огорчи, ако не му окажете доверие. Желаете ли да го помоля за подпис?