Самураят прочете ужаса на лицето й.
— Какво има, Марико-сан?
Марико се отдръпна от боцмана, далеч от леглото.
— Той… той каза…
Кана моментално измъкна меча си, но срещу него вече бяха насочени дулата на два пищова със спуснати ударници. Това обаче не го стресна и той понечи да се хвърли напред.
— Спрете, Кана-сан — извика задъхано Марико. — Торанага-сама забрани без негова заповед да нападаме когото и да било.
— Хайде, маймуно, давай, лайно такова! Ей, ти! Кажи на тази маймуна да си прибира меча или ще остане без глава, преди да е успял да пръдне!
Марико беше на една крачка от боцмана. Дясната й ръка бе пъхната в пояса и стискаше дръжката на камата. Но навреме се опомни и извади ръката си.
— Кана-сан, приберете меча си. Моля ви! Трябва да се подчиним на Торанага-сама. Трябва!
С върховно усилие на волята Кана я послуша.
— Май ще взема да те пратя в пъкъла, маймуно!
— Моля да го извините, сеньор, както и мен. — Марико се помъчи гласът й да прозвучи учтиво. — Станала е грешка. Греш…
— Това маймунско копеле ме заплаши с меч! Никаква грешка не беше!
— Моля да го извините, сеньор, много съжалявам.
Боцманът облиза устни.
— Ще забравя всичко, ако се държиш добре а мен, малко цвете. Хайде, ела в съседната каюта, а на тази май… на този му кажи да стои тук. Тогава ще забравя станалото.
— Как… как ви е името, сеньор?
— Песаро. Мануел Песаро. Защо?
— Нищо. Моля да ни извините за недоразумението, сеньор Песаро.
— Хайде, в съседната каюта — веднага!
— Какво става? Какво… — Блакторн не знаеше дали кошмарът му продължава, или е вече буден, но усети надвисналата опасност. — Какво става дявол да го вземе?
— Този миризлив японец ми извади меч!
— Стана грешка — грешка. Анджин-сан — додаде Марико. — Аз… се извиних на сеньор Песаро.
— Марико? Марико-сан, вие ли сте?
— Хай, Анджин-сан. Хонто. Хонто.
Тя се приближи. Пищовите на боцмана нито за миг не се откъснаха от Кана. Тя трябваше да се допре до него, за да мине, но още по-голямо усилие й струваше да се сдържи и да не го намушка с ножа си. В този момент вратата се отвори и младият кормчия нахълта с кофа с вода. Той се опули при вида на пищовите и хукна да бяга.
— Къде е Родригес? — попита Блакторн, като се опитваше да събере мислите си.
— Горе, където е мястото на един свестен лоцман — обади се боцманът със стържещ глас. — Този японец ми извади меч, кълна се в бога!
— Помогнете ми да се кача на палубата.
Блакторн се хвана за двата ръба на леглото и се опита да стане Марико го подхвана за ръката, но не можа да го помръдне.
Боцманът махна с пищова си към Кана.
— Кажи му да помогне! И също му кажи, че ако има господ на небето, ще се залюлее от мачтата преди залез слънце.
Сантяго, първият помощник-капитан, отдръпна ухото си от тайната дупка в стената на капитанската каюта, а последните думи на дел Аква — „Значи се разбрахме“ — все още звънтяха в главата му. Той безшумно се плъзна по пода на неосветената каюта, измъкна се в коридора и тихо притвори вратата. Беше висок, жилест мъж, с набраздено от много преживелици лице. Косата му беше сплетена на плитка, намазана с катран. Облеклото му беше спретнато и като повечето моряци ходеше бос. Той хукна нагоре по стълбата, прекоси на бегом главната палуба и се изкачи на квартердека, където Родригес разговаряше с Марико. Извини се на двамата, наклони се към Родригес и зашепна забързано в ухото му каквото беше чул, каквото го бяха пратили да чуе — тихо, за да не достигне нищо до слуха на останалите.
Блакторн бе седнал на палубата, облегнат на перилата, подпрял глава на сгънатите си колене. Марико седеше с лице към Родригес с изправен гръб, както седяха японците, а намръщеният Кана се беше настанил до нея. Палубите и марсът горе гъмжаха от въоръжени моряци, други двама стояха на кормилото. Корабът все така сочеше с носа си посоката на вятъра, въздухът беше чист, облаците се бяха сгъстили и дъждът всеки момент можеше да се изсипе. На стотина метра се поклащаше галерата, обърната с широката си страна към фрегатата, безпомощна под дулата на нейните оръдия. Веслата бяха прибрани, с изключение на две от всяка страна, които я задържаха на едно място: иначе лекото течение би я отнесло встрани. Рибарските лодки дебнеха недалеч с враждебно настроените си самураи стрелци, но засега не нападаха.