Марико наблюдаваше Родригес и помощник-капитана. Не можеше да чуе думите му, но дори и да можеше, възпитанието й щеше да я накара да закрие уши: в хартиените домове никакъв личен живот и никакво усамотение не биха били възможни, ако не бяха възпитанието и деликатността на самите хора. А без усамотение не би имало цивилизован живот — затова всички японци се учеха и да чуват, и да не чуват. За всеобщото благо.
Когато се качиха на палубата с Блакторн, Родригес изслуша обясненията на боцмана и задъханите й думи, че грешката била нейна, че не била разбрала добре боцмана и затова Кана извадил меча си, да защити честта й. Боцманът я слушаше ухилен, а пищовите му бяха все така насочени в гърба на самурая.
— Че аз само я попитах дали не е любовница на англичанина, щом като си позволява да го съблича, да го мие и да пъха срамните му работи в предното парче на панталоните.
— Прибери си пищовите, боцмане!
— Този е много опасен, казвам ви! Вържете го!
— Аз ще го следя. Иди на носа!
— Тази маймуна да ме е убила досега, ако не бях реагирал бързо! Обесете го на мачтата! Ние в Нагасаки така бихме направили.
— Не сме в Нагасаки! Върви на носа! Веднага!
Когато боцманът се отдалечи, Родригес попита:
— Какво точно ви каза той, сеньора? Какви бяха думите му?
— Каза… нищо, сеньор, моля ви.
— Извинявам се за наглостта на този човек — пред вас и пред самурая. Моля ви да предадете на самурая моите извинения и да го помолите за прошка. И освен това ви моля най-официално да забравите оскърбленията, нанесени ви от боцмана. Нито на вашия, нито на моя господар ще им хареса, ако на кораба се случат неприятности. Обещавам ви, че в подходящ момент ще се разправя с него, както аз си знам.
Тя започна да увещава Кана да забрави случилото се и най-накрая той отстъпи.
— Кана-сан казва: добре, съгласен е, но ако срещне боцман Песаро на брега, ще му отсече главата.
— Така може. Добре. Домо аригато, Кана-сан — усмихна се Родригес. — И домо аригато гозиемашита, Марико-сан.
— Вие говорите японски?
— А не, една-две думи само. Имам жена в Нагасаки.
— О! Отдавна ли сте в Япония?
— Това е второто ми плаване от Лисабон. Общо в тези води съм прекарал седем години — тук и в пътувания до Макао и Гоа. — После добави: — Не му обръщайте внимание — той ета. Но нали Буда е казал, че ета имат право на живот? И жена ми говори португалски, но далеч не толкова добре. Вие сте християнка, нали?
— Да.
— И жена ми е покръстена. Баща й е самурай, макар и незначителен. Негов господар е Кияма-сама.
— Трябва да е щастлива, че има такъв съпруг — учтиво каза Марико, но си помисли поразена: как е възможно една японка да живее с варварин? И въпреки вроденото си възпитание не можа да се стърпи и попита: — А съпругата ви яде ли месо? Като онова в каютата?
— Не — засмя се Родригес и белите му, здрави зъби блеснаха в тъмнината. — А когато към си у дома, в Нагасаки, и аз не ям месо. Месо ям на кораба и в Европа. Такъв е нашият обичай. А хиляда години преди появата на Буда и вие сте яли месо. Това е било преди Буда да посочи Дао — Пътя — всички са яли месо. Дори тук, сеньора, дори тук, в Япония. Сега, разбира се, някои от нас разбират кое е хубаво, нали така?
Марико се замисли, преди да попита:
— А всички португалци ли ни наричат маймуни? Зад гърба ни, разбира се.
Родригес заопипва обицата на ухото си.
— А вие не ни ли наричате варвари? Ние сме цивилизовани, сеньора, поне така смятаме. В Индия, родината на Буда, вас, японците, ви наричат „източни дяволи“ и не ви пускат в страната си, ако сте въоръжени. А вие от своя страна наричате индийците „черньовци“ и „нечовеци“. А китайците как ви наричат? Ами вие тях? А корейците? Не им ли викате „чесъноядци“?
— Но не мисля, че Торанага-сама или Хиромацу-сама ще се зарадват, ако научат. Нито пък бащата на вашата съпруга.
— Благословеният Исус е казал: „Преди да махнеш саждата от моето око, махни прашинката от своето.“
Тя се беше замислила над тези думи, когато първият помощник-капитан трескаво зашепна нещо на португалеца лоцман. Така си е — присмиваме се над другите народи. Но пък ние сме жители на Страната на боговете и следователно сме техни избраници. Единствено ние от всички народи сме под закрилата на божествен император. Значи сме ненадминати и стоим над всички останали. Ами като си и християнка, и японка? Не знам. Ах, Богородице, помогни ми да разбера. Този лоцман Родригес е също толкова непонятен, колкото и английският лоцман. Защо те двамата са тъй различни? Дали не се дължи на професията им? Това, което вършат, е невероятно. Как е възможно да плават около света и да кръстосват моретата със същата лекота, с която ние ходим по сушата? Дали съпругата на Родригес няма да знае отговора на тези въпроси? Бих искала да се срещна с нея и да си поговорим.