— Какво му казахте, сеньор?
— На кого?
— На господина, когото изпратихте да прибере Анджин-сан.
— Просто му заръчах да пожелае на англичанина добро здраве и попътен вятър — отговори той безизразно и уклончиво.
Тя преведе на Кана казаното.
Родригес се успокои чак когато видя, че лодката са доближи до галерата.
— Слава тебе, майко божия…
По стълбата на палубата се изкачиха капитанът и езуитите, следвани от Торанага и неговите телохранители.
— Родригес! Спуснете голямата лодка! Отчетата се прибират на брега — заповяда Ферейра.
— А след това?
— След това — в открито море. Заминаваме за Йедо.
— Как така за Йедо? Нали сме се запътили за Макао? — На лицето на Родригес се изписа чиста невинност.
— Първо ще откараме Торанага в Йедо.
— Ами? А галерата?
— Тя остава, а ако успее да си пробие път с бой, толкова по-добре.
Родригес се направи на още по-изненадан и погледна към галерата, после към Марико. В очите й прочете горчиво обвинение.
— Мацу — тихо й прошепна той.
— Какво? — учуди се отец Алвито. — Търпение ли? Защо търпение, Родригес?
— Казах си молитвата, отче, и обясних на госпожата, че по този начин се уча на търпение.
Ферейра гледаше изненадано към галерата.
— Какво прави там нашата лодка?
— Върнах еретика.
— Какво сте направили…
— Пратих англичанина обратно на галерата. Какво толкова се учудвате, капитане? Той ме оскърби и аз хвърлих нахалното копеле във водата. Мислех, че ще се удави, но се оказа, че знае да плува, затова изпратих помощника да го прибере и да го качи обратно на кораба му. Разбрах, че се намира под личната закрила на Торанага. Защо питате?
— Върнете го обратно тук!
— Това значи да изпратя въоръжен отряд, капитане. Това ли искате? Той ни ругаеше и сипеше по нас огън и жупел, така че доброволно няма да се даде.
— Искам го обратно тук!
— Какво толкова има? Нали току що казахте, че галерата остава или ако може — сама да си пробие път с бой? Така че англичанинът от всяко положение е загазил здравата. Толкова по-добре. Пък и на кого е потрябвал? Сигурен съм, че отчетата не желаят да го виждат. Нали отче?
Дел Аква замълча. Както и Алвито. Това нарушаваше плана, измислен от Ферейра и приет от тях и Торанага: свещениците да се приберат незабавно на брега и да се опитат да успокоят Ишидо, Кияма и Оноши с твърдението, че повярвали на разказа на Торанага за пиратите и понятие си нямали за неговото „бягство“ от крепостта. Междувременно фрегатата трябваше да се насочи към изхода на пристанището, а галерата, ако може, сама да се оправя с рибар ските лодки. Ако нападнеха фрегатата, щяха да стрелят с оръдията и това щеше да реши въпроса.
— Но лодките няма защо да ни нападат — уверяваше Ферейра. — Те ще тръгнат да гонят галерата. Вашата задача, високопреосвещенство, е да убедите Ишидо, че сме нямали друг избор. В края на краищата Торанага е председател на регентите. И накрая, еретикът остава тук.
Никой от свещениците не попита защо. Пък и Ферейра не седна да им обяснява.
Делегатът посетител стисна успокояващо ръката на капитана и обърна гръб на галерата.
— Може да е за добро, че еретикът е там — каза той, като си мислеше: неведоми са наистина пътищата господни.
Но на Ферейра му идеше да изкрещи: не! Искам да го видя как се дави! Човек зад борда призори — никаква следа, никакви свидетели, никакви пречки. Торанага нямаше да се досети за нищо — нещастен случай, ако попитат него, Ферейра. Това беше съдбата, която англичанинът заслужаваше. Защото капитанът знаеше, че лоцманите изпитват див ужас при мисълта за смърт в морето.
— Нан джа? — попита Торанага.
Отец Алвито му обясни, че лоцманът се намира на галерата и как се е озовал там. Торанага погледна въпросително към Марико, която кимна и потвърди думите на Родригес.
Торанага се приближи до борда и се взря в тъмнината. Откъм север спускаха още рибарски лодки, които бързаха да се присъединят към останалите. Знаеше, че Анджин-сан представляваше политическа пречка на пътя му и по този начин боговете му изпращаха лесен начин да се отърве от него — ако желаеше. Но дали ми се иска — попита се той. Християнските свещеници без съмнение ще останат много доволни, ако Анджин-сан изчезне от лицето на земята. Същото се отнася за Оноши и Кияма, които толкова се бояха от него, че един от тях или може би и двамата организираха покушението върху живота му. Защо е този страх?