Ферейра прошепна задъхано в ухото на Родригес:
— Забийте се в него!
Погледът му беше вперен в Марико, застанала на десетина крачки от тях заедно с Торанага.
— Не смея — заради Торанага и момичето.
— Сеньора — провикна се Ферейра. — Слезте долу заедно с господаря си! На долната палуба е по-безопасно.
Марико преведе думите му на Торанага, който се замисли за секунда и се запъти към стълбите.
— Господ да ми е на помощ — възкликна главният артилерист. — Умирам от желание да дам един залп и да потопя нещо, каквото и да е. Цяла година измина, откак не сме потапяли никого — нито дори някой проклет пират!
— Вярно. Тия маймуни заслужават да ги поизкъпем.
Горе на квартердека Ферейра отново настоя:
— Забийте се в него, Родригес!
— Защо да убиваме врага, когато другите ще свършат това вместо нас?
— О, Богородице! Вие сте по-лош от някой свещеник! Във вените ви вода ли тече или какво?
— Вярно, кръвта ми не е на убиец — също на испански отвърна Родригес. — За разлика от вас, нали? А може би и испанска кръв имате, а?
— Абе вие ще го натараните ли? — премина Ферейра пак на на португалски и усети как го обзема жаждата да убива.
— Ако продължава да се движи по моя път, ще го направя.
— О, Богородице! Дано тогава не се помръдне оттам!
— Какво бяхте намислили да правите с англичанина? Защо се вбесихте, като разбрахте, че не е на кораба?
— Вие, Родригес, нито ми харесвате, нито ви имам доверие. На два пъти заехте страната на еретика, или поне така ми се стори, и се опълчихте срещу мен — по-точно срещу нас. Ако в цяла Азия имаше поне един свестен лоцман, щях да ви зарежа и да отплавам с Черния си кораб.
— И ще потънете. От вас лъха на смърт и аз единствен мога да ви спася.
Ферейра се прекръсти суеверно.
— Исусе Христе, какъв език имате! Как можете да говорите така!
— Майка ми беше циганка — седмо дете на седмо дете, какъвто съм и аз.
— Лъжете!
Родригес се усмихна.
— Ех, господарю мой, капитане, може и да лъжа.
Той сви ръце около устата си и се провикна:
— Готови. — После се обърна към кормчията: — Дръж същия курс и ако тази шкембеста кучка, галерата, не се отмести, потопи я!
Блакторн стискаше кормилото с такава сила, че ръцете го заболяха. Барабанчикът ритмично отмерваше темпото на гребците, които със сетни усилия местеха веслата.
Ето че фрегатата беше само на двадесет метра зад тях, после на петнадесет, десет… Чак тогава Блакторн рязко завъртя руля наляво. Фрегатата почти забърса галерата, наклони се към нея и в следващия момент двете вече се плъзгаха една до друга. Блакторн силно завъртя надясно, за да застане успоредно на другия кораб. Деляха ги едва десетина метра. И така, борд до борд, те се приготвиха да се врежат в прохода между враждебните лодки.
— Гребете, гребете, копелета — развика се Блакторн, защото искаше да задържи кораба си успоредно на фрегатата — само по този начин бяха на сигурно място, закриляни от нейното огромно тяло и платна. Няколкото изстрела, последвани от облак Огнени стрели, не им причиниха никакви щети. Някои по погрешка се забиха в долните платна на фрегатата и те пламнаха.
Самураите в лодките, които командуваха военната операция, прекратиха всякакви враждебни действия, ужасени от станалото. Никой досега не бе нападал кораб на южните варвари. Та нали само те пренасят коприната, която прави поносими лятната жега и зимния студ, а пролетта и есента превръща в радостни празници! Нали са защитени от императорски укази! Да не стане така, че подпалването на техен кораб да ги разяри, те да си отплават и никога вече да не се завърнат?
Затова командирите заповядаха на хората си да не стрелят, докато галерата на Торанага се движи под закрилата на фрегатата, защото никой не смееше да рискува да стане причина Черните кораби да спрат да пътуват без изрично нареждане от генерал Ишидо. Те си отдъхнаха облекчено едва когато моряците потушиха пламъците.
Щом стрелите спряха, Блакторн също си отдъхна. Както и Родригес. Планът им бе изпълнен. Португалецът се бе досетил, че единственият шанс за галерата бе да се прикрие зад неговия кораб.
— Моят лоцман обаче каза да сте готов за някакъв — неочакван обрат, англичанино — бе добавил Сантяго.
— Бутнете го това копеле — изсъска Ферейра. — Дявол да ви вземе, заповядвам ви да го бутнете и натикате при маймуните!