— Предварително ли бяхте уговорили с Анджин-сан този начин на бягство?
— Просто той се оказа много умен, с отлични рефлекси. Луната му освети пътя и морето се отнесе благосклонно. Никой не сгреши. Но не разбрах защо лодките не го нападнаха. Такава очевидно е била волята божия.
— Нима? — обади се Ферейра, без да се обърне, като се взираше в галерата зад тях.
Пристанището бе останало далеч назад и те браздяха морето по главния път за Осака, в пълна безопасност, следвани на няколко възела разстояние от галерата. И двата кораба не бързаха. Повечето весла на галерата бяха прибрани, гребците възстановяваха силите си.
Родригес не обърна внимание на Ферейра. Мислите му бяха погълнати от Торанага. Добре, че застанахме на негова страна, мислеше си той. По време на надлъгването с Блакторн внимателно бе наблюдавал японеца, доволен от предоставената му рядка възможност. Торанага не изпускаше нищо от погледа си — нито артилеристите, нито оръдията, нито платната, и задаваше чрез Марико безброй въпроси, за да задоволи ненаситното си любопитство. Това за какво е? Как зареждате оръдията? Колко барут слагате? Как стреляте с тях? Тези въжета за какво са?
— Моят господар казва, че това сигурно е карма. Нали знаете какво е карма, сеньор?
— Да.
— Той ви благодари, за гдето му позволихте да използува кораба. А сега вече ще се върне на своя.
— Какво — рязко се извърна Ферейра. — Ние ще стигнем в Йедо много преди галерата. Торанага-сама е добре дошъл на нашия кораб.
— Моят господар казва, че вече няма смисъл да се безпокоите. Ще се прехвърли на своя кораб.
— Много го моля да остане. Неговата компания ни е безкрайно приятна.
— Торанага-сама ви благодари, но желае незабавно да се прехвърли на своя кораб.
— Добре тогава. Правете каквото иска, Родригес. Дайте им знак и спуснете лодката. — Ферейра беше разочарован. Искаше му се да види Йедо и да опознае по-добре Торанага — още повече, че бъдещето им сега бе тясно свързано с него. Не бе повярвал на думите на японеца за начина да се избегне войната. Въвлякохме се в нея на страната на тази маймуна и ще се бием срещу Ишидо, няма как. Макар че тази работа хич не ми харесва. — Много съжалявам за компанията на Торанага-сама — поклони се той учтиво.
Торанага също му се поклони и каза нещо.
— Господарят ви благодари — преведе Марико и добави към Родригес: — Торанага-сама казва, че като се завърнете с Черния кораб, ще ви възнагради за всичко, което направихте за галерата.
— Нищо не съм направил. Изпълних дълга си. Извинете ме, задето не ставам от стола си, но нали разбирате, кракът ми — отвърна Родригес с поклон. — Бог да ви закриля, сеньора.
— Благодаря, капитан-лоцмане. Желая ви същото.
Докато слизаше внимателно зад Торанага, тя забеляза, че лодката — се командува от боцмана Песаро, и цялата настръхна. С усилие на волята се пребори с отвращението си и благодари наум на Торанага, задето реши да напусне този смрадлив кораб.
— Попътен вятър и успешно плаване — извика подире им Ферейра. Махна им с ръка, те отвърнаха на поздрава му и лодката потегли.
— Свободен си, щом лодката се върне и галерата изчезне от погледа ни — нареди той на главния артилерист.
После се качи на квартердека и застана пред Родригес.
— Един ден ще съжалите, че не го унищожихте.
— Всичко е в божиите ръце. Англичанинът е „свестен“ лоцман, ако се абстрахирате от религията му, капитане.
— И за това съм мислил.
— И какво решихте?
— Колкото по-скоро стигнем Макао, толкова по-добре. Напънете се, Родригес, да пристигнем възможно най-бързо.
И Ферейра слезе долу. Кракът на Родригес пулсираше болезнено. Той отпи от манерката с грога. Да върви по дяволите Ферейра, но моля те, господи, не преди да сме стигнали Лисабон.
Вятърът леко промени посоката си и облак затули луната. Замириса на дъжд и зората изпъстри нощното небе. Той съсредоточи цялото си внимание върху кораба, платната и посоката. Напълно задоволен, обърна поглед към лодката и чак накрая към галерата.
Отпи още глътка ром, доволен, че планът му мина тъй добре. Дори и пистолетният изстрел, който сложи точка на въпросите. Усети задоволство от решението, което бе взел.
Само аз можех да го реша и аз го реших.
— Макар че, англичанино, капитанът е прав — добави той с тъга. — Ти ще внесеш ереста в този райски кът.