— Никъде нищо няма! Няма, приятели, и туйто — предупредително изрече Мура. По негова заповед от комендантството на самураите през последните няколко дни задигнаха тридесет коку ориз, които сега бяха разпръснати из селото заедно с други провизии и оборудване, включително и оръжие.
— Не биваше да посягаме на оръжието — изстена Уо. — За ориза — как да е, но оръжието…
— Войната е неизбежна.
— Нарушаваме закона, като притежаваме оръжие — настоя Нинджин.
Мура изсумтя.
— Този закон е нов, няма и дванадесет години. А преди него можехме да носим всякакво оръжие и не бяхме закрепостени към селото. Можехме да се движим свободно където си пожелаем и да бъдем каквито ни се иска: войници, рибари, търговци, дори самураи — знаеш, че говоря самата истина.
— Да, но сега нещата изцяло се промениха, Мура-сан, промениха се! Тайко заповяда да се променят.
— Скоро всичко ще се върне по старому. И пак ще воюваме.
— Но нека изчакаме — примоли се Нинджин. — Моля те! Сега-засега е забранено от закона. Ако законът се промени — значи карма. Но тайко изрично нареди: никакво оръжие! Никакво. Под страх от незабавна смърт.
— Отворете ви очите бе, хора! Тайко е мъртъв. И вярвайте какво ви казвам — на Оми-сан ще му потрябват опитни воини, а повечето от нас доста са повоювали, така ли е? Според сезона — ловяхме риба или воювахме, така ли беше?
— Така беше, Мура сан — неохотно се съгласи все още изплашеният Уо. — Преди тайко не бяхме закрепостени.
— Ще ни хванат, ще видите че ще ни хванат — разплака се тогава Нинджин. — И няма да има милост — ще ни сварят, както свариха варварина.
— Затваряй си устата за варварина.
— Не се карайте, приятели — намеси се Мура. — Втори подобен случай обаче няма да ни се предостави. Изпратен ни е от бога. Или боговете. Трябва да се запасим с всеки нож, стрела, копие, меч, мускет, щит и лък, които можем да докопаме. Самураите ще си помислят, че други самураи са им задигнали оръжието — та нали тези лайнари довтасаха от цялата провинция! А кой самурай има доверие на друг самурай? Трябва да си възвърнем правото да воюваме. Баща ми е убит в бой, както и неговият баща и дядо му. Нинджин, в колко битки си се сражавал? Десетки, нали? А ти, Уо? Колко? Двадесет? Тридесет?
— Повече. Нали служих при тайко, проклета да е паметта му. Но преди да стане тайко, беше истински мъж. Това е самата истина. После коренно се промени. Нинджин, не забравяй, че Мура-сан е кмет. Да не забравяме, че и баща му беше кмет. Щом кметът казва оръжие, значи оръжие.
Сега, коленичил под палещите лъчи на слънцето, Мура отново бе уверен в правилността на постъпката си, в неизбежността на войната, която ще продължи безспир и светът ще стане такъв, какъвто си беше. Селото ще остане както и лодките, и някои селяни. Защото всички — селяни, даймио, самураи, дори и ета, трябва да ядат, а рибата бе в морето. Така че войниците селяни от време на време ще си вземат отпуск, както едно време, и ще потеглят с лодките си навътре в морето.
— Вижте — обади се Уо, и неволно посочи с пръст насред настъпилата тишина.
Галерата завиваше откъм носа.
Фуджико бе коленичила почтително пред Торанага насред капитанската каюта, която му бе предоставена по време на плаването. Бяха сами.
— Моля ви, господарю, свалете тази присъда от главата ми.
— Това не е присъда, а заповед.
— Аз ще я изпълня, разбира се. Но не мога…
— Не можете — пламна Торанага. — Как смеете да спорите с мен! Нареждам ви да станете наложница на лоцмана, а вие имате наглостта да спорите с мен!
— От все сърце моля за прошка, господарю — побърза да се извини момичето. — Не исках думите ми да прозвучат като възражение. Исках само да кажа, че не мога да изпълня заповедта ви по начина, по който очаквате от мен. Моля да ме разберете, господарю, но не ми е възможно да бъда щастлива или да се преструвам на такава. — Тя се поклони ниско, до самия футон. — Коленопреклонно ви умолявам да ми позволите да извърша сепуку.
— Казах вече, че не одобрявам безсмислената смърт. Имате с какво да ми бъдете полезна!
— Моля ви, господарю, искам да умра. Умолявам ви. Нека се присъединя към съпруга си и сина си.
Гласът на Торанага я шибна, заглушавайки шума на галерата:
— Вече ви отказах тази чест! Все още не сте я заслужили. И ако слушах досега невъзпитаната ви реч, сторих го само заради дядо ви, защото Хиромацу-сан е моят най-стар приятел. Престанете веднага с тези глупости! Престанете да се държите като проста селянка!