Игураши мразеше Торанага, но въпреки това му стана приятно, че заслугите му се помнеха и ценяха.
Приближиха се до първия полк. Торанага повиши глас.
— Да, вие и хората от Идзу много ми помогнахте. Може би, ако не бяхте вие, нямаше да спечеля Кванто. Как мислите, Ябу-сама — понита той и неочаквано спря, назовавайки Ябу публично с това почтително обръщение, като по този начин му оказваше още по-голяма чест. Ласкателството свари Ябу неподготвен. Знаеше, че има право да очаква всичко това, но не и от Торанага, пък и никога не бе възнамерявал да допусне такъв официален преглед…
— Възможно е, но се съмнявам. Тайко нареди да се изтрие родът Бепу от лицето на земята и той бе изтрит.
Това стана преди десет години, когато само изключително силният и древен род Бепу, под предводителството на Бепу Гендзаемон, се противопостави на обединените сили на генерал Накамура, бъдещия тайко, и Торанага. Бепу бяха последното значително препятствие по пътя към пълната победа на Накамура над цялата империя. От векове родът владееше Осемте провинции — Кванто. Укрепеният им град Одавара бе опасан от петдесет хиляди воини, които охраняваха планинския проход към невероятно богатите оризови долини. Единадесет месеца продължи обсадата. Последната наложница на Накамура, благородната Очиба, прекрасна, едва осемнадесетгодишна, бе пристигнала при мъжа си на бойното поле заедно със сина си — още бебе — на ръце. Накамура даваше мило и драго за това свое първородно дете. Заедно с Очиба пристигна и по-младата й сестра Генджико, която Накамура предложи на Торанага за жена.
— Господарю, за мен ще бъде голяма чест да свържем нашите два рода, но вместо аз да се женя за Генджико-сан, както предлагате, нека се ожени за нея моят син и наследник Судара.
Няколко дни му трябваше на Торанага да убеди Накамура, но накрая успя. Когато съобщиха на Очиба за взетото решение, тя незабавно възрази…
— Приемете хилядите ми извинения, господарю, но не съм съгласна с този брак.
Накамура се засмя:
— Аз също. Судара е само десетгодишен, а Генджико е на тринадесет. Но въпреки това те вече са сгодени и ще се оженят на неговия петнадесети рожден ден.
— Но, господарю, Торанага-сама вече ви е зет. Това не е ли достатъчно като родствена връзка? Трябват ви по-близки връзки с родовете Фуджимото и Такашима, дори с императорския дворец.
— Всички в двореца са фъшкии, пионки в чужди ръце — заяви Накамура с грубия си, селски маниер. — Слушай ме, О-чан. Торанага има седемдесет хиляди самураи. Като смажем Бепу, ще получи Кванто и ще свика под своите знамена още повече войници. Синът ми ще има нужда от водачи като Йоши Торанага, както и аз имам нужда от такива като него. А един ден синът ми ще има нужда и от Йоши Судара. Най-добре е той да стане негов чичо. Сестра ти е сгодена за него, но той ще остане да живее с нас няколко години, нали, Торанага-сама?
— Да, господарю — незабавно се съгласи Торанага, като по този начин предаде своя син и наследник като заложник.
— Добре. Но първо вие и Судара ще се закълнете във вечна вярност на сина ми.
Както и стана. Но през десетия месец на обсадата първородният син на Накамура умря — от треска, лоша кръв или зли ками.
— Дано боговете прокълнат Одавара и Торанага — беснееше Очиба. — Торанага е виновен, задето сме тук — защото иска да получи Кванто. Той е виновен за смъртта на сина ни. Той е истинският ви враг. Иска и ние с вас да умрем. Убийте го или го накарайте да поведе боя и да плати с живота си за смъртта на нашия син. Искам мъст…
И така Торанага поведе атаката. Превзе крепостта Одавара, като минира стените и нападна фронтално. След това скосеният от мъка Накамура изпепели града. С падането на Одавара и избиването на целия род Бепу империята се покори и Накамура стана пръв куампаку, а след това и тайко. Но при Одавара загинаха много самураи.
Прекалено много, мислеше Торанага сега, на брега на Анджиро, като наблюдаваше Ябу.
— Жалко, че тайко е мъртъв, нали?
— Да.
— Моят зет беше велик пълководец. И велик учител. И аз като него не забравям никога кой ми е приятел. Или враг.
— Скоро Яемон-сама ще стане пълководец. Неговият дух е духът на тайко. Тора… — Но преди Ябу да успее да предотврати прегледа, Торанага го започна и той можеше само да го следва.
Торанага мина покрай редиците, като излъчваше-дружелюбие, спираше от време на време пред някой самурай, разпознаваше някои от тях, а очите му непрестанно шареха по лицата, докато си напрягаше паметта да си спомни някое име. Той притежаваше онова рядко качество в някои пълководци, които по време на преглед карат всеки войник да почувствува, макар и за миг, че генералът е погледнал именно него, че е поговорил само с него. Торанага бе роден за такава работа и я вършеше за кой ли път в живота си — подчиняваше волята на другите на силата на собствената си воля.