До края на прегледа Ябу, Игураши и Оми бяха капнали от умора, но не и Торанага. И преди Ябу да успее да каже „гък“, той се изкачи с бързи крачки на едно малко възвишение и застана там — над всички, сам.
— Самураи на Идзу, васали на моя приятел и съюзник Касиги Ябу-сама — провикна се той гръмогласно. — За мен е чест да бъда тук. За мен е чест да срещна част от силата на Идзу, част от силите на моя велик съюзник. Чуйте, самураи: тъмни облаци се сгъстяват над нашата империя и застрашават мира, завоюван от тайко. Трябва да защитим даровете, получени от тайко, от посегателството на някои високопоставени личности. Всеки самурай трябва да е готов! Всеки меч — наточен! Заедно ще се бием да защитим неговата воля. И ще победим! Богове на Япония, малки и големи, дайте ни своето благоволение! Унищожете без милост онези, които се противопоставят на заповедите на тайко!
Той вдигна ръце, изкрещя бойния им вик „Касиги!“ и невероятно — поклони се на войските и задържа поклона си.
Всички го гледаха, без да вярват на очите си. В следващия миг мощно „Торанага!“ раздра въздуха, после още веднъж и още веднъж. И самураите му се поклониха в отговор.
Дори Ябу се поклони, покорен от силата на момента.
Ала преди още да успее да вдигне глава, Торанага с бързи крачки се спусна от възвишението.
— Вървете с него, Оми-сан — нареди Ябу. Щеше да загуби престиж, ако го видеха да подтичва след Торанага.
— Да, господарю.
Когато Оми тръгна, Ябу каза на Игураши:
— Какви са новините от Йедо!
— Юрико-сан, вашата съпруга, каза да ви предадем преди всичко, че в цяло Кванто се наблюдава мощна мобилизация. На повърхността няма нищо, но отвътре всичко кипи. Според нея Торанага се готви за война. Вероятно ще нападне внезапно може би самата крепост Осака.
— А Ишидо?
— Преди да потеглим, още нищо не се усещаше. Но оттогава има пет дни. Нито дума не се чу за бягството на Торанага. Едва вчера научих от посланието, което вашата съпруга изпрати по гълъб.
— Значи Дзукимото вече е уредил пощенска служба?
— Да, господарю.
— Добре.
— Съобщението гласеше:
„Торанага е успял да избяга от Осака заедно с нашия господар и пристига с галера. Подгответе посрещането му в Анджиро.“
Реших, че ще е най-разумно да запазя тайната и я споделих само с Оми-сан, но всичко е готово.
— Как?
— Заповядах в цяло Идзу да започнат военни учения. До три дни всички пътища и проходи, конто водят насам, ще бъдат блокирани, ако това сте имали предвид. На север плава фалшива пиратска флота, готова да нападне всеки непридружен кораб по всяко време на денонощието, стига да пожелаете. Построихме също така жилища за вас и вашия гост, независимо колко е висок рангът му, ако и това сте имали предвид.
— Добре. Друго? Други новини?
Игураши неохотно предаде новините, чиито последствия не му бяха много ясни.
— Тук сме се подготвили за всичко. Но тази сутрин от Осака пристигна шифровано съобщение, че Торанага е подал оставката си от Съвета на регентите.
— Не може да бъде! Защо го е направил?
— Не знам. Нищо не разбирам. Но трябва да е вярно, господарю. До сега от този източник не сме получавали погрешни сведения.
— Садзуко-сан ли — предпазливо назова Ябу най-младата наложница на Торанага, чиято прислужница беше негова шпионка.
Игураши кимна.
— Да. Но не разбирам какво значи това. Сега регентите ще го обвинят в държавна измяна, нали? Ще поискат смъртта му. Да си подаде оставката е истинска лудост.
— Ишидо, изглежда, го е принудил. Но как? Нямаше и намек за такъв слух. Торанага никога не би подал оставка по собствена воля. Ти си прав, само един луд би постъпил така. Ако го е направил, значи е загубен. Трябва да е лъжлив слух.
Объркан, Ябу се спусна от възвишението и се загледа в Торанага, който прекосяваше площада, за да се присъедини към Марико и варварина. Фуджико стоеше недалеч от двамата. Марико тръгна редом с Торанага, а другите останаха на площада. Торанага говореше нещо — бързо и припряно. И Ябу видя, че й подава малък свитък. Какво ли съдържа — попита се той. Какъв ли номер е замислила тази хитра лисица? Така му се искаше жена му да е тук и да му помогне с мъдрите си съвети.